Феранте I Гонзага

Феранте I Гонзага, наречен също Ферандо Гонзага, граф на Гуастала и княз на Молфета (на италиански: Ferrante I Gonzaga, Ferrando Gonzaga, conte di Guastalla e principe di Molfetta; * 28 януари 1507, Мантуа; † 15 ноември 1557, Брюксел) от род Гонзага, е италиански кондотиер, граф на Гуастала (1539 – 1557), вицекрал на Сицилия (1536 – 1546), губернатор на Милано (1546 – 1555). Той е родоначалник на кадетския клон Гонзага ди Гуастала.

Вижте пояснителната страница за други личности с името Феранте Гонзага.

---

Феранте I Гонзага Ferrante I Gonzaga
граф на Гуастала
Роден	28 януари 1507 г. Мантуа, Маркграфство Мантуа
Починал	15 ноември 1557 г. (50 г.) Брюксел, Хабсбургска Нидерландия
Погребан	Катедрала на Мантуа
Управление
Период	1539 – 1557
Предшественик	Лудовика Торели
Наследник	Чезаре I Гонзага
Други титли	губернатор на Милано (1546 – 1554) вицекрал на Сицилия (1536 – 1546)
Герб
Семейство
Род	Гонзага: Гонзага ди Гуастала
Баща	Франческо II Гонзага
Майка	Изабела д’Есте
Братя/сестри	Елеонора Гонзага дела Ровере Маргарита Гонзага Федерико II Гонзага Иполита Гонзага Ерколе Гонзага Ливия Гонзага Природени: Маргарита Гонзага Теодора Гонзага Антония Гонзага
Съпруга	Изабела ди Капуа
Деца	Анна Гонзага Чезаре I Гонзага Иполита Гонзага Франческо Гонзага Андреа Гонзага Джан Винченцо Гонзага Ерколе Гонзага Отавио Гонзага Филипо Гонзага Джеронима Гонзага Мария Гонзага
Феранте I Гонзага в Общомедия

Произход

Той е третият син на Франческо II Гонзага (1466 – 1519), маркграф на Мантуа, и на съпругата му Изабела д’Есте (1474 – 1539). По бащина линия е внук на Федерико I Гонзага, маркграф на Мантуа, и Маргарета Баварска, а по майчина – Ерколе I д’Есте, херцог на Ферара, и Елеонора Арагонска. Има двама братя и четири сестри.

• Елеонора (* 1493; † 1550), херцогиня на Урбино като съпруга на Франческо Мария I дела Ровере;
• Маргарита (* 1496; † 1496);
• Федерико II (* 1500; † 1540), 5-и маркграф на Мантуа, херцог на Мантуа, както и маркграф на Монферат като съпруг на Маргарита Палеологина;
• Иполита (* 1503; † 1570, Мантуа), монахиня;
• Ерколе (* 1505; † 1563), кардинал, регент на Мантуанското херцогство;
• Ливия (* 1508; † 1569), монахиня с името „Паола“

Биография

За Феранте се гласи военна кариера и той е изпратен от баща си в Мадрид през 1523 г., в двора на Карл V, където на следващата година пристига и Балдасаре Кастильоне от Мантуа, назначен за апостолически нунций на императора. Според описанието, дадено от неговите съвременници, Гонзага е „ с добър ръст и по-скоро висок, отколкото нисък, едър, здрав и с много силна природа. Имаше гъста брада и къдрава коса... и също така поради непрекъснатото използване на шлема [бе] оплешивял. Тялото му беше енергично и много силно, здраво и много поносимо към умора.“^[1]

Много ценен от императора,^[2] през 1526 г. Феранте е един от имперските капитани, участващи във войната срещу Кралство Франция. През 1527 г., на 20 г., е сред командирите, участващи в разграбването на Рим^[3]. По този повод защитава майка си Изабела, която е в Рим, за да преговаря за номинацията на сина си Ерколе за кардинал.^[4]

На следващата година Феранте участва в обсадата на Неапол (1528), обсаден от маршал Оде дьо Фоа, граф на Лотрек, и във войната срещу профренските пулийски благородници^[5], като получава Херцогство Ариано за услугите си. Междувременно се стреми към зестрата на Изабела ди Капуа^[6], дъщеря на починалия Феранте ди Капуа, която би му донесла Молфета, Джовинацо и Графство Беневенто. След като получава съгласието на папата, императора и майка й Антоника дел Балцо, Феранте се жени за Изабела в Неапол през 1529 г.,^[7] като по този начин става един от големите феодали на Неаполитанското кралство.

През 1530 г. командва обсадата на Флоренция: падането на Флорентинската република и завръщането на Медичите във Флоренция му спечелват благодарността им и тази на папа Климент VII, който го назначава за губернатор на Беневенто.

Докато брат му Федерико е назначен за главнокомандващ на императорската армия в Италия от Карл V и получава титлата „херцог“, Феранте е удостоен с Ордена на Златното руно през 1531 г. През 1532 г. той е в Австрия, противопоставяйки се на турските заплахи за Виена.

Портрет от Кристофоро дел' Алтисимо, преди 1568 г.

С диплома от 30 юни 1532 г. Карл V го прави херцог на Ариано^[8], а след това и вицекрал на Сицилия – длъжност, която Феранте заема от 1535 до 1546 г. (фортът „Гонзага“, който доминира над град Месина, носи неговото име), и след това губернатор на Милано от 1546 до 1554 г. като наследник на Алфонсо III д'Авалос. По време на управлението на Милано Феранте е инициатор на обширни строителни реорганизации на града и по-специално той нарежда издигането на бастионите, които заобикалят Милано до края на XIX век. Той заповядва да се разруши древният и богат комплекс на Сант'Анджело покрай канала Мартезана и да се построи нов близо до Порта Нуова, днес църквата „Сант'Анджело“; той също разрушава малката църква „Санта Текла“, построена до катедралата между 1481 и 1489 г. на мястото на старата базилика „Санта Текла“.^[9]

Остава повече или по-малко косвено замесен в заговора, причинил смъртта на Пиер Луиджи Фарнезе Млади в Пиаченца от ръцете на Джовани Ангуисола. Така той допринася за разпалването на разногласията, възникнали между династиите Гонзага и Фарнезе, и които характеризират следващите десетилетия.

Статуя на Феранте Гонзага в Гуастала

Феранте I е родоначалник на кадетския клон на Гонзага – Гонзага ди Гуастала. Той купува от графиня Лудовика Торели град Гуастала за 22 230 златни скуди през 1539. В сравнение с други владения, придобити чрез заслуги или брак на юг, Графство Гуастала се радва на широка юрисдикционна автономия в рамките на Свещената Римска империя; следователно благодарение на тази придобивка Феранте също става глава на малка, практически независима държава близо до Мантуа, давайки началото на автономна династия от владетели^[10].

Умира през 1557 г. на 50 г. в Брюксел след „странна, различна болест“, която го поразява след битката при Сен Кентан (10 август).^[11] След като новината за смъртта му достига до Мантуа, в катедралата е организирано много богато погребение, в което участват всички рицари и знатни лица от град^[12]. Тленните му останки, които първо са погребани на мястото на смъртта, след това са пренесени до Мантуа и са поставени в оловен и дървен ковчег, поставен високо вляво от главния олтар в катедралата на града.^[13] Днес те се намират в сакристията на параклиса на Светото причастие на тази църква. През 2007 г. с цел проучване е извършена ексхумация на останките му.^[14]

Брак и потомство

Изабела ди Капуа, ок. 1550

∞ 1529 за Изабела ди Капуа (* 1510, † 17 септември 1559, Неапол, Неаполитанско кралство), дъщеря на Феранте ди Капуа, граф на Алесано, маркиз на Спекия, 2-ри херцог на Термоли и княз на Молфета, и на съпругата му Антоника дел Балцо, от която има седем сина и четири дъщери:

• Анна Гонзага (* 1531, † млада)
• Чезаре I Гонзага (* 6 септември 1533, Сицилия (вероятно); † 17 февруари 1575, Гуастала), 2-ри граф на Гуастала (1557 – 1575), херцог на Амалфи, ∞ 12 март 1560 за Камила Боромео, от която има 1 син и 1 дъщеря; има и една извънбрачна дъщеря
• Иполита Гонзага (* 17 юни 1535, Палермо; † 9 март 1563, Неапол), ∞ 1. 1545 за Фабрицио Колона (* 1525, † 1551), наследствен херцог на Паляно, от когото няма деца; 2. 1554 за Антонио Карафа дела Стадера (* ок. 1542, † 1578), княз на Стиляно, херцог на Мондрагоне, от когото има 1 дъщеря
• Франческо Гонзага (* 6 декември 1538, Палермо; † 6 януари 1566, Рим), от 1561 кардинал, епископ на Мантуа (1565 – 1566)
• Андреа Гонзага (* 9 септември 1539, Палермо; † 1586, Мантуа), от 1560 1-ви маркиз на Спекия и Алесано; ∞ за Мария Лопес де Падия и де Мендоса, дъщеря на дон Антонио Лопес де Падия, господар на Новес и на Ла Мехорада, и на съпругата му доня Хуана де Мендоса от графовете на Ла Коруня.
• Джан Винченцо Гонзага (* 8 декември 1540, Палермо; † 23 декември 1591, Рим), от 1578 кардинал
• Ерколе Гонзага (* ок. 1545, † ок. 1549)
• Отавио Гонзага (* 10 май 1543, Палермо; † април 1583, Милано), господар на Черчемаджоре (от 1559), генерал; ∞ 1. 1565 за Изабела да Кореджо, дъщеря на Манфредо да Кореджо и на съпругата му Лукреция д'Есте, от която няма деца 2. 1575 за Чечилия де Медичи (* 1552/53, † 1616), дъщеря на Агосто де Медичи, маркиз на Меленяно, от която има 2 сина. Има и един извънбрачен син.
• Филипо Гонзага († като бебе)
• Джеронима Гонзага († като бебе)
• Мария Гонзага († като бебе).

Източници

• G. Goselini, Vita del prencipe don Ferrando Gonzaga in tre libri divisa, Milano 1574
• R. Tamalio, Ferrante Gonzaga alla corte spagnola di Carlo V nel carteggio privato con Mantova (523 – 1526). La formazione da 'cortegiano' di un generale dell'Imperatore, Mantova 1991
• L. Pescasio, Don Ferrante Gonzaga, principe di Molfetta, signore di Guastalla, viceré di Sicilia, governatore di Milano, stratega dell'imperatore Carlo V, Suzzara 2000
• G. Brunelli, Ferrante Gonzaga, in „Dizionario biografico degli Italiani“, LVII, Roma 2001