Фердинанд дьо Сосюр
швейцарски лингвист From Wikipedia, the free encyclopedia
Remove ads
Фердинанд дьо Сосюр (на немски: Ferdinand de Saussure; на френски: Ferdinand de Saussure) е швейцарски езиковед, професор в Париж, а по-късно и в Женева. Създава научни трудове в областта на индоевропейското и общото езикознание. Най-известният му труд е „Курс по обща лингвистика“,[1] публикуван след смъртта му, през 1916 г., където са изложени теоретичните принципи на учението на Сосюр за езика, които стават методологична основа на т. нар. социологична школа в езикознанието и в много изходни положения на структурализма. Сосюр е смятан за един от основоположниците на лингвистиката на 20. век[2][3][4][5] и един от двамата основни бащи (заедно с Чарлз Сандърс Пърс) на семиотиката или „семиологията“, както самият Сосюр я нарича.[6]
Remove ads
Биография
Роден е на 26 ноември 1857 година в Женева, Швейцария, в семейство на известни учени. Син е на ентомолога Анри дьо Сосюр, негови братя са лингвистът и есперантист Рене дьо Сосюр и изследователят на древната китайска астрономия Леополд дьо Сосюр. Негов прадядо пък е Орас-Бенедикт дьо Сосюр, натуралист и геолог, смятан за един от основателите на алпинизма.
На 17-годишна възраст, когато се захваща с изучаването на гръцки език, той вече знае френски, немски, английски и латински. След като завършва средното си образование в колеж в Женева, през 1875 г. се записва в Лайпцигския университет, чийто филологически факултет по това време е много прочут, след това следва един семестър в Берлин при Хайнрих Цимер, а накрая следва и в Париж. На 21-годишна връзраст, преди преди да се дипломира, през 1877 г. публикува труда си „Наблюдения върху примитивната система на гласните в индоевропейските езици“, който му носи международна слава.
Две години по-късно той представя и докторската си дисертация в Лайпциг: „За използването на абсолютния генитив в санскрит“. Кариерата на Фердинанд дьо Сосюр започва в Париж с преподаването на сравнителна граматика в École Pratique des Hautes Etudes между 1881 и 1891 г., между 24- и 34-годишната му възраст.[7]
Когато през 1892 г. в Женева му предлагат професорско място, той се завръща в Швейцария. Изнася лекции по санскрит, литовски и индоевропейски език в Женевския университет до края на живота си. Едва през 1907 г. започва да води прочутия си курс по обща лингвистика, който ще се проведе три пъти, между 1907 и 1911 г.
Приживе Фердинанд дьо Сосюр е публикувал две монографии и няколко десетки статии и кратки бележки.[8] Постмъртно издаденият Курс обаче го прави един от най-цитираните лингвисти в света. Сред неговите ръкописи са намерени стотина тетрадки, разработващи нестандартен подход към архаичното поетичеcко творчество и част от тях e публикувана в края на 20 в.[9]
Умира на 22 февруари 1913 година във Вюфланс льо Шато, Швейцария, на 55-годишна възраст от белодробно заболяване, вероятно рак на белия дроб.[10]
Remove ads
Личен живот
Фердинанд дьо Сосюр се жени за Мари Феш (1867–1950). Имат три деца: Жак дьо Сосюр, Реймон дьо Сосюр, лекар и психоаналитик, и Андре дьо Сосюр.
Идеи
Сьосюр изследва начините, по които езикът твори смисъл. Той счита, че е ненужно да търсим исторически или „естествени“ корени на определени думи. Вместо това думите трябва да се разглеждат като взаимно свързани елементи в цялостна езикова структура. Той насочва вниманието не върху това, как езикът е еволюирал във времето, а върху това, как работи като саморегулираща се система в настоящето.
Той е възприемал лингвистиката като клон от общата наука за знаците. Тази обща наука той нарича семиология (днес: семиотика).
Сосюр твърди, че говоримият и писменият език предлагат най-добрия модел на това как знаците произвеждат значение посредством система от конвенционални споразумения. Лингвистиката следователно може да предостави стабилна база за научно изследване на живота на знаци в обществото. Въпреки че структурализъм и семиотика не са идентични по значение, те са много близко свързани. Може също да се твърди, че семиотиката се занимава със социалните и политическите измерения на знаците, докато структурализмът – както предполага и името му – има по-абстрактна насоченост към всеобхватните системи и скритите структури. На практика обаче, няма рязка граница между двете.
Сосюр вярва, че всички култури са изградени от знаци. Това означава, че социалният живот е характеризиран от циркулацията и обмяната на форми, на които обществената конвенция придава смисъл. „Знак“ за Сосюр е чисто и просто всеки посредник, чрез който хората комуникират помежду си. За да подчертае този факт, структурализмът не се занимава с това да оценява качествата на обектите, които назовава. Доколкото има структуралистки анализи на модата, фотографията, рекламата, музиката, киното, народните приказки и ред други неща, всичко се свежда до структурната изработка и това означава, че структурализмът е много малко свързан с конвенционалната дискриминация между висока и ниска култура.
Цитати
| „ | Знакът е основна единица на езика (за даден език в дадено време). Всеки език е цялостна и завършена система от знаци. Речта (фр. parole – бел.прев.) (индивидуалният говор) е външното проявление на езика. | “ |
| „ | Лингвистична система е серия от диференциации на звукови комбинации със серия от различия на идеите. | “ |
Трудове
- (1878) Mémoire sur le système primitif des voyelles dans les langues indo-européennes, Leipzig: Teubner. (online версия Архив на оригинала от 2021-02-12 в Wayback Machine. в Gallica Program, Bibliothèque nationale de France).
- (1881) De l'emploi du génitif absolu en Sanscrit: Thèse pour le doctorat présentée à la Faculté de Philosophie de l'Université de Leipzig, Geneva: Jules-Guillamaume Fick. (online версия в Internet Archive).
- (1916) Cours de linguistique générale, ed. C. Bally and A. Sechehaye, with the collaboration of A. Riedlinger, Lausanne and Paris: Payot.
Курс по обща лингвистика. Превод от френски език Живко Бояджиев и Петя Асенова. София, 1992, 284 с. - (1922) Recueil des publications scientifiques de F. de Saussure, ed. C. Bally and L. Gautier, Lausanne and Geneva: Payot.
- (1993) Saussure’s Third Course of Lectures in General Linguistics (1910–1911) from the Notebooks of Emile Constantin. (Language and Communication series, vol. 12). French text edited by Eisuke Komatsu & trans. by Roy Harris. Oxford: Pergamon Press.
- (1995) Phonétique: Il manoscritto di Harvard Houghton Library bMS Fr 266 (8). Ed. Maria Pia Marchese. Padova: Unipress, 1995.
- (2002) Écrits de linguistique générale. Eds. Simon Bouquet & Rudolf Engler. Paris: Gallimard. ISBN 978-2-07-076116-6.[11]
- (2013) Anagrammes homériques. Ed. Pierre-Yves Testenoire. Limoges: Lambert Lucas.
- (2014) Une vie en lettres 1866 – 1913. Ed. Claudia Mejía Quijano. ed. Nouvelles Cécile Defaut.
Remove ads
За него
- Димитър Веселинов. Българските студенти на Фердинанд дьо Сосюр. София: Сиела, 2008.
- Векът на структурализма: Материали от конференция по случай 100 години от „Курса по обща лингвистика“ на Фердинанд дьо Сосюр, проведена на 8 ноември 2016 г. в Нов български университет в чест на 65-годишнината на проф. Иван Касабов, д.н., съставител доц. д-р Васил Гарнизов, София: Издателство на Нов български университет, София, 2017, 264 с.
- Jonathan Culler. Saussure. Glasgow: Fontana/Collins, 1976.
- Roy Harris. Reading Saussure. London: Duckworth, 1987.
- David Holdcroft. Saussure: Signs, System, and Arbitrariness. Cambridge University Press, 1991.
- John E. Joseph. Saussure. Oxford University Press, 2012.
- Sanders, Carol. The Cambridge Companion to Saussure. Cambridge University Press, 2004. ISBN 978-0-521-80486-8.
- Henri Wittmann. „New tools for the study of Saussure's contribution to linguistic thought.“ Historiographia Linguistica, 1974, 1.255-64. PDF
- Ekaterina Velmezova, Emanuele Fadda (eds.) Ferdinand de Saussure today: semiotics, history, epistemology (Sign Systems Studies, 2022, 50 1, Tartu University Press). https://ojs.utlib.ee/index.php/sss/issue/view/SSS.2022.50.1
Remove ads
Източници
Вижте също
Външни препратки
Wikiwand - on
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Remove ads