Франц Александер

Франц Гейбриъл Александер (на унгарски: Alexander Ferenc Gábor) е унгаро-американски психоаналитик и лекар, който се разглежда като един от основателите на психосоматичната медицина и психоаналитичната криминология.

Франц Александър Alexander Ferenc Gábor
унгаро-американски психолог
Роден	22 януари 1891 г. Будапеща, Австро-Унгария
Починал	8 март 1964 г. (73 г.) Палм Спрингс, САЩ
Националност	Унгария,  САЩ
Работил в	Чикагски университет
Научна дейност
Област	Психология
Известен с	психосоматична медицина; психоаналитична криминология
Франц Александър в Общомедия

Биография

Роден е на 22 януари 1891 година в Будапеща, тогава Австро-Унгария. Учи в Берлин. Там е част от влиятелна група от германски психоаналитици, включващи Карен Хорни и Хелене Дойч, наставлявана от Карл Абрахам, събрана около Берлинския психоаналитичен институт.

През 1930 г. той е поканен от Робърт Хътчинс, тогава президент на Университета в Чикаго, да стане негов гостуващ професор по психоанализа в Чикаго. Александер работи в Чикагския институт по психоанализа, където един от неговите студенти е Пол Розенфелс. В края на 50-те, той е сред първите членове на Обществото за Основни системни изследвания.

Умира на 8 март 1964 година в Палм Спрингс, Калифорния, на 73-годишна възраст.^[1]

Научна дейност

В началото на 20 век, Франц Александер води движението към динамично взаимодействие между ум и тяло.^[2] Зигмунд Фройд имал дълбок интерес към психосоматичните заболявания, което се разбира от кореспонденцията му с Георг Гродек, който по това време изследва възможността за лекуване на физически смущения чрез психологически процеси.^[3]

Заедно със Зигмунд Фройд и Шандор Ференци, Александер развива концепцията за автопластична адаптация. Те твърдят, че когато индивидът е поставен в стресова ситуация, той може да реагира по два начина:

• Автопластична адаптация: Субектът се опитва да промени себе си, тоест вътрешната среда;
• Алопластична адаптация: Субектът се опитва да промени ситуацията, тоест външната среда.

От 30-те до 50-те години редица аналитици са заети с въпроса за съкращаване на курса на лечението, но пак да се постигне терапевтична ефективност. Те са: Шандор Ференци, Франц Александер, Дейвид Малан и други.

Библиография

• 1931, The Criminal, the judge and the public: A psychological analysis. (Together with Hugo Staub. Orig. ed. transl. by Gregory Zilboorg).
• 1960, The Western mind in transition: an eyewitness story. New York: Random House.
• 1961, The Scope of psychoanalysis 1921 – 1961: selected papers. 2. pr. New York: Basic Books.
• 1966, Psychoanalytic Pioneers. New York; London: Basic Books.
• 1968, The history of psychiatry; An evaluation of psychiatric thought and practice from prehistoric times to the present. By Franz G. Alexander and Sheldon T. Selesnick. New York [etc.]: New American Libr.
• 1969 [c1935] (with William Healy) Roots of crime: psychoanalytic studies, Montclair NJ: Patterson Smith.
• 1980, Psychoanalytic therapy. Principles and application. Franz Alexander and Thomas Morton French.
• 1984, The medical value of psychoanalysis. New York: Internat. Universities Pr., 1984. ISBN 0-8236-3285-7.
• 1987, Psychosomatic Medicine: Its Principles and Applications. 2nd. ed., New York; London: Norton. ISBN 0-393-70036-4.