Франц Йозеф Щраус

Франц Йозеф Щраус (на немски: Franz Josef Strauss) е германски политик, консерватор, член на Християнсоциалния съюз, чийто председател е от 1961 г. до смъртта си.

Франц Йозеф Щраус Franz Josef Strauss
германски политик
1982 г.
Роден	6 септември 1915 г. Мюнхен, Германия
Починал	3 октомври 1988 г. (73 г.) Регенсбург, Германия
Погребан	Федерална република Германия
Религия	католицизъм
Учил в	Мюнхенски университет
Политика
Партия	ХСС
Семейство
Съпруга	Мариане Цвикнагл
Деца	Макс Йозеф Франц Георг Моника
Подпис
Уебсайт	Страница в IMDb
Франц Йозеф Щраус в Общомедия

Биография

Франц Йозеф Щраус е роден на 6 септември 1915 г. в Мюнхен.

Франц Йозеф Щраус е член на федералното правителство като федерален министър по ядрените въпроси, министър на отбраната и министър на финансите. От 1978 до 1988 г. е министър-председател на Бавария. Щраус е кандидат за канцлер на парламентарните избори от името на ХДС/ХСС през 1980 г. срещу действащия канцлер от Социалдемократическата партия Хелмут Шмит, но губи надпреварата.

Франц Йозеф Щраус е надарен оратор. Неговият принос за нивото на дебатите в германския Бундестаг и в парламента на Бавария са широко известни. Политическото поведение и медийното представяне на Щраус са съпроводени с редица скандали, като така наречената стратегия от Зонтхофен.

През 1974 г. в баварския град Зонтхофен, на закрито заседание на групата на Християнсоциалния съюз в Бундестага, Франц Йозеф Щраус изразява разбирането, че с оглед на парламентарните избори през 1976 г. при огромните икономически проблеми (безработица, икономическа стагнация, проблеми с пенсионното осигуряване) е разумно парламентарната им група да не дава свои предложения за излизане от кризата, а само да наблюдава правителствената политика, за да могат да се явят на изборите като спасители. Медиите научават за неговото изказване и предизвикват остри публични реакции. Стратегията Зонтхофен се оценява като саботираща и безскрупулна партийно-политическа тактика.

Умира на 3 октомври 1988 г. в Регенсбург. Погребението му е най-голямото в историята на град Мюнхен. Кардинал Йозеф Ратцингер, бъдещият Папа Бенедикт XVI, заявява в надгробно слово в памет на починалия: „Като дъб стоеше той пред нас, силен, жизнен, несломим, така изглеждаше. И като дъб беше повален.“

Признание

Почетен гражданин

Избиран е за почетен гражданин на Мюнхен (1981), Регенсбург (1985), баварското градче Рот ам Ин, както и на Чикаго и Измир.

Почетен доктор

Между 1962 и 1985 г. е удостоен с титлата доктор хонорис кауза на Кливландския щатски университет и Западния мичигански университет (1962), Чикагския университет (1964), Детройтския университет (1965), Университета в Сантяго де Чили (1977),^[1] Тексаския университет в Далас (1980), Университета на Мериленд (1983) и Мюнхенския университет „Лудвиг и Максимилиан“ (1985).

Библиография

• Entwurf für Europa. Seewald, Stuttgart, 1966.
• Bundestagsreden. Hrsg. Leo Wagner. Verlag AZ Studio, Bonn, 1968.
• Herausforderung und Antwort. Ein Programm für Europa. Seewald, Stuttgart, 1968.
• Die Finanzverfassung. Olzog, München, Wien, 1969.
• Der Weg in die Finanzkrise. Bonn, 1972.
• Mut zur Freiheit. Dankesrede anlässlich der Verleihung des Konrad-Adenauer-Preises 1975. Hrsg. Karl Steinbruch.
• Deutschland deine Zukunft. Busse-Seewald Verlag, Stuttgart, 1975, ISBN 3-512-00393-1.
• Der Auftrag. Stuttgart, 1976.
• Signale. Beiträge zur deutschen Politik 1969–1978. München, 1978.
• Gebote der Freiheit. Verlag Gruenwald, München, 1980, ISBN 3-8207-0137-0.
• Verantwortung vor der Geschichte. Beiträge zur deutschen und internationalen Politik 1978–1985. München, 1985.
• Auftrag für die Zukunft. Beiträge zur deutschen und internationalen Politik 1985–1987. Schulz, Percha, Kempfenhausen, 1987.
• Die Erinnerungen. (посмъртно издание). Siedler, Berlin, 1989, ISBN 3-88680-682-0.