Франческо Айец

Франческо Айец (на италиански: Francesco Hayez) е италиански художник, водещ представител на романтизма в средата на XIX век.^[1] Той е известен със своите портрети, с големите си исторически платна и политически алегории.

Франческо Айец Francesco Hayez
Автопортрет на 88-годишна възраст
Роден	10 февруари 1791 г.(1791-02-10) Венеция, Италия
Починал	21 декември 1881 г. (на 90 г.) Милано, Италия
Националност	италианец
Стил	Неокласицизъм и Романтизъм
Академия	Новата академия за изящни изкуства, Академия „Св. Лука“
Учители	Теодоро Метейни
Направление	живопис
Повлиял	Карло Белджойозо, Аманцио Катанео, Анджело Пиетрасанта, Алесандро Фокози, Франческо Валаперта, Телио Мила Измаеле, Карло Антонио Тавела, Джовани Басиста Ламперти, Антонио Сило, Ливо Пекора
Франческо Айец в Общомедия

Биография

„Одисей в двора на Алкиной“ (1814 – 15)

Айец произхожда от сравнително бедно семейство във Венеция. Баща му е от френски произход, а майка му е от островите Мурано. Франческо е най-малкото от пет деца. Отгледан е от сестрата на майка си, която е омъжена за Джовани Бинаско – заможен собственик на кораби и колекционер на картини. От ранна възраст Франческо показва склонност към рисуване и затова чичо му го праща да чиракува при реставратор на художествени произведения. По-късно става ученик на художника Франческо Маджото, с когото остава в продължение на три години. Приет е в курса по рисуване в Новата академия за изящни изкуства през 1806 г., където учи при Теодоро Метеини. През 1809 г. печели състезание, организирано от Венецианската академия, което му донася едногодишно обучение в Академията „Св. Лука“ в Рим. Той остава в Рим до 1814 г., когато се мести в Неапол, където получава поръчка от Жоашен Мюра за шест големи платна, изобразяващи Одисей в двора на Алкиной. В средата на 30-те години Айец посещава салона „Салото Мафей“ в Милано, организиран от Клара Мафей (чийто портрет Айец рисува за съпруга ѝ). През 1850 е назначен за директор на местната галерия.

Айец живее дълъг и плодотворен живот. Рисува както историческа живопис, която разпалва патриотичните чувства на патроните му, така и картини, отразяващи желанието му да включи в Неокласицизма големи теми с библейски или литературен сюжет. Освен това рисува и сцени от театрални постановки. Корадо Ричи го описва в началото като класик, който след това еволюира в стил на емоционална врява. Забележимо в творчеството му отсъстват олтарни творби.

„Целувката“ (1859)

Портретите му притежават наситеността на Енгър и на Назарените. Често седящ, обектът често е строг, често е в черни и бели дрехи, с малко или никакви накити. Освен благородничеството, Айец рисува и артисти и музиканти. На по-късен етап в кариерата си работи и с фотографи.

Една от любимите му теми е полуоблечената жена. Te често, като неговите одалиски, представят емоционалността на ориенталските теми, което е любима тема на романтичните художници. Изобразяването на хареми му позволява да рисува теми, които не са широко приети в собственото му общество. Дори неговата Мария Магдалена е повече чувствена, отколкото религиозна.

„Целувката“ е една от най-известните му картини сред неговите съвременници. Двойката, изобразена на платното, не изисква познаване на митологията или литературата, за да бъде интерпретирана, и има модерен вид.

Оценката на творчеството на Айец е затруднена от това, че художникът често не надписва или датира картините си. Често датата е тази, на която картината е закупена, а не тази на създаването ѝ. Освен това Айец често рисува същата композиция повече от веднъж, като разликите са минимални или изобщо ги няма.

Сред учениците на Айец в Академията са Карло Белджойозо, Аманцио Катанео, Анджело Пиетрасанта, Алесандро Фокози, Франческо Валаперта, Телио Мила Измаеле, Карло Антонио Тавела, Джовани Батиста Ламперти, Антонио Сило и Ливо Пекора.

Галерия

• 
  „Аристотел“ (1811)
• 
  „Унищожаването на храма в Йерусалим“ (1867)
• 
  „Кръстоносци близо до Йерусалим“ (1836 – 50)
• 
  „Седмият кръстоносен поход преди Йерусалим“ (1838 – 1850)
• 
  „Бегълци от Парга“ (1831)
• 
  „Сицилианска вечерня, първа сцена“ (1821 – 22)
• 
  „Сицилианска вечерня, трета сцена“ (1821 – 22)
• 
  „Освобождението на Витор Писани“ (1840)
• 
  „Последни мигове на дож Марин Фалие (1867)
• 
  “Последната целувка на Ромео и Жулиета" (1823)
• 
  „Нова любимка в харема“
• 
  „Гола жена“
• 
  „Рут“ (1835)
• 
  „Мария Магдалена“ (1825)
• 
  „Одалиска“ (1867)
• 
  „Жена след баня“ (1859)
• 
  „Одалиска с книга“ (1866)
• 
  „Меланхолично замислена“ (1842)
• 
  „Медитацията“ (1851)
• 
  „Самсон и лъвът“ (1842)