Франческо Солимена
From Wikipedia, the free encyclopedia
Remove ads
Франчèско Солимèна (на италиански: Francesco Solimena, 4 октомври 1657 Серино – 3 април 1747 Неапол), наричан още Абат Чичо (Abate Ciccio), е италиански художник и архитект.
Remove ads
Биография
Франческо Солимена е смятан за един от художниците, който най-добре олицетворява къснобароковата култура в Италия. Негов първи учител е баща му Анджело Солимена, притежаващ ателие в Ночера дей Пагани, (името с което е била известна в миналото между XVI век и 1806 г. територията на днешните Ночера Инфериоре, Ночера Супериоре, Пагани , Сант'Еджидио дел Монте Албино и Корбара) – роден град на майка му Марта Резиниано, където живее семейството. Повлиян първоначално от произведенията на Франческо Гуарини, младият художник се премества в Неапол, където се запознава със сценографската и изобразителна живопис на Лука Джордано и тенебриста Матия Прети.

При едно от посещенията си в Ночера дей Пагани кардинал Пиетро Франческо Орсини, бъдещият папа Бенедикт XIII, забелязва работата на младия художник и го определя като художник без аналог за времето, като пожелава да го настани в двореца си.
Съвместно с баща си между 1670 и 1680 Франческо Солимена рисува „Рай“ в катедралния храм в Ночера Инфериоре и „Видението на Свети Кирил Александрийски“ в църквата „Сан Доменико“ в Солофра.
В творбите на художника в църквата „Свети Георги“ в Салерно и поредицата „Добродетел“ в църквата „Сан Паоло Маджоре“ в Неапол, рисувани след 1680 г., се забелязва отдалечаването му от стила на Натурализма, докато в картината „Свети Франциск се отказва от свещеничеството“, рисувана 1691 – 1692 г. за църквата „Сант'Анна дей Ломбарди“ в Неапол, се забелязва влиянието на Матия Прети.
Вече изграденият живописен стил на Солимена се вижда във фреската „Изгонването на Хелиодор от храма“ в параклиса „Сан Филипо Нери“ на Църквата на Новия Христос в Неапол.
Франческо Солимена е един от многото художници, който рисува в Кралски дворец в Казерта по искане на неаполитанския крал. Художникът работи и поръчки от главните европейски фамилии, макар че никога не се мести от Неапол.
Сред учениците му са бъдещите известни художници Джузепе Рубини, Паоло Гамба, Фердинандо Санфеличе и Доменико Антонио Вакаро, Ромуалдо Формозо и Микеле Фоскини.
Франческо Солимена умира във вилата си в Бара (неаполитански квартал) на 3 април 1747 г., а останките му се съхраняват в църквата „Сан Доменико“ в Бара. В чест на 250-годишнината от смъртта му кметyt на Неапол, граждани на Бара и представители на Доминикански орден поставят надгробна плоча върху гробницата му в църквата „Сан Доменико“.
Remove ads
Анализ
Съставът на картините на Франческо Солимена често включва архитектурни елементи (арки, балюстрада, колони).
Историците на изкуството имат удоволствието да идентифицират многото модели, които художникът имитира в своите композиции. Неговите многобройни подготвителни проучвания са често комбинация от различни техники като мастило и писалка, креда и акварел.
От 1680 г. Солимена усвоява хроматичното експериментиране на Лука Джордано, чиито опит и стил определят цъфтежа на бароково-неаполитанската живопис. Солимена се оказва негов наследник и предава този стил на своите студенти Корадо Джакуинто, Себастиано Конка, Франческо де Мура и Никола Мария Роси.

От 1690 г. той се връща към примерите за енергична и изразителна барокова живопис на Матия Прети, а от около 1730 г. се връща към младежкия си ентусиазъм в барокова рисунка, характеризираща се с класически бароков стил.
Солимена оказва значително влияние както върху младите художниците, така и върху бъдещите поколения художници в Неапол и в цяла Централна Европа. Той служи като пример за възникващото поколение, по-специално Жан-Оноре Фрагонар, Франсиско Гоя и Франсоа Буше, вдъхновени от неговите творби.
Благодарение на Солимена и на Караваджо, Батистело Карачоло и Лука Джордано, характеризиращи Неапол през този период, градът постига статут на център на артистичното устройство, превръщайки се в европейска столица на живописта.
Remove ads
Архитектурни работи
През четвъртото десетилетие на XVIII век епископът Николо де Доминичис решава да възстанови камбанарията на катедралата в Ночера Инфериоре, като работата е възложена на Франческо Солимена. Камбанарията е една от редките архитектурни постижения на Солимена, впечатляваща с уменията му на дизайнер.
Архитектурни работи на Солимена са запазени и до днес. Той е един от тримата архитекти на църквата „Сан Никола ала Карита“ v Неапол. Негови самостоятелни работи са фасадата и порталът на църквата „Сан Джузепе дей Веки“, Неапол, собственият му дом в Неапол, фасадата на църквата „Сан Доменико“ в Бара, олтарът „Свети Никола“ в Абатството „Света Мария Магдалена“ в Сант'Еджидио дел Монте Албино.
Произведения
Фрески
- „Триумф на вярата върху ереста“
Църквата „Сан Доменико Маджоре“,
Неапол - „Изгонването на Хелиодор от храма“
Църквата на Новия Христос,
Неапол. - Цикъл фрески в сакрестията на базилика „Сан Паоло Маджоре“,
Неапол - Цикъл фрески в сакрестията на базилика „Сан Паоло Маджоре“,
Неапол - Цикъл фрески в сакрестията на базилика „Сан Паоло Маджоре“,
Неапол - Цикъл фрески в сакрестията на базилика „Сан Паоло Маджоре“,
Неапол - Цикъл фрески в сакрестията на базилика „Сан Паоло Маджоре“,
Неапол
Картини в Италия
- „Мадоната с Младенеца“
Кастел Нуово
Неапол - „Карл III Хабсбург“
Музей Каподимонте
Неапол - „Еней и Дидона“
Музей Каподимонте
Неапол - „Агар и Исмаил в пустинята, утешавани от ангел“
Търговска банка
Неапол - „Адам и Ева“
Национален музей за средновековно и модерно изкуство на Базиликата
Матера - „Зевс рисува Венера“
Национален музей за средновековно и модерно изкуство на Базиликата
Матера - „Раненият Еней“
Национален музей за средновековно и модерно изкуство на Базиликата
Матера
В Световни музеи
- „Оформяне на вярата“
Музей на Нортън Симон
Пасадина, Калифорния - „Алегория на царуването“
Ермитаж, Петербург, Русия - „Ребека при кладенеца“
Ермитаж, Петербург, Русия - „Успение Богородично“
Музей Джордет, Монтаргис, Франция - „Аврора“
Музей Джордет, Монтаргис, Франция - „Благовещение“
Държавният музей на изкуството
Копенхаген, Дания - „Император Чарлз VI и Гундакер, граф Алтан“
Музей на историята на изкуството
Виена, Австрия - „Докосни ме“
Национален музей за изящни изкуства
Рио де Жанейро, Бразилия - „Бореас отнема Орегия, дъщеря на Ерехей“
Национален художествен музей
Баку, Азербайджан - „Диана и Ендимион“
Арт галерия Уокър
Ливърпул, Англия - „Отвличането на Оригия“
Уолтърс Арт Музей
Балтимор, САЩ - „Портрет на жена“
„Музеят на августинците“
Тулуза, Франция - „Девата с Младенеца“
Художествена галерия и музей Келвингруув
Глазгоу, Шотландия
Remove ads
Вижте също
Източници
Wikiwand - on
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Remove ads