Фредерик Уилям Бичи

Фредерик Уилям Бичи (на английски: Frederick William Beechey) е английски военноморски офицер, географ и изследовател.

Фредерик Уилям Бичи Frederick William Beechey
английски офицер и изследовател
Роден	17 февруари 1796 г. Лондон, Великобритания
Починал	29 ноември 1856 г. (60 г.) Лондон, Великобритания
Националност	Великобритания
Научна дейност
Област	География
Фредерик Уилям Бичи в Общомедия

Ранни години (1796 – 1825)

Роден е на 17 февруари 1796 година в Лондон, Великобритания. През 1806 постъпва в Кралския военноморски флот и участва във войните с Франция.

През 1818 участва в експедицията на Джон Франклин, а през 1819 – 1820 – в експедицията на Уилям Едуард Пари.

През 1821 – 1822 участва в проучването и картирането на средиземноморския бряг на Африка, на изток от Триполи под ръководството на капитан, а след това адмирал Уилям Хенри Смит.

Изследователска дейност (1825 – 1847)

През 1825 Бичи е назначен за командир на експедиция на кораба „Блосом“, задачата на която е да проучи Беринговия проток и съединяване с провеждащата се по това време от изток експедиция на Джон Франклин. Преди достигането си до северозападните брегове на Северна Америка, през януари 1826 г., подробно изследва архипелага Туамоту и в него открива атола Фангатауфа (Кокбърн, 5 км², 22°15′ ю. ш. 138°45′ з. д.22.25° ю. ш. 138.75° з. д.-22.25, -138.75) и островите Ванавана (Бароу, 2,5 км², 20°47′ ю. ш. 139°09′ з. д.20.783333° ю. ш. 139.15° з. д.-20.783333, -139.15) и Ахунуи (Байам Мартин, 5,7 км², 19°38′ ю. ш. 140°25′ з. д.19.633333° ю. ш. 140.416667° з. д.-19.633333, -140.416667).

През юли 1826 преминава през протока и достига до 71°23'31" с.ш. и 156°21'30" з.д., достигайки на 146 мили западно от точката, достигната от изток от експедиция на Франклин. Експедицията на Бичи описва и картира цялото северозападно крайбрежие на Аляска, като открива нос Бароу (71°17′44″ с. ш. 156°45′59″ з. д.71.295556° с. ш. 156.766389° з. д.71.295556, -156.766389, най-северната точка на Аляска, която повече от 25 години, до откриването на п-ов Бутия, се смята за най-северната точка на Северна Америка).

През 1835 – 1836 капитан Бичи изследва и картира югозападното крайбрежие на Южна Америка, а през 1837 – 1847 извършва детайлно картиране на бреговете на Ирландия.

Следващи години (1848 – 1856)

През 1850 е назначен за ръководител на морския отдел на Съвета за търговията, през 1854 е произведен в адмирал, а през следващата година е избран за президент на Кралското географско дружество.

Умира на 29 ноември 1856 година в Лондон на 60-годишна възраст. 

Памет

Неговото име носят:

• езеро Бичи (65°20′ с. ш. 106°49′ з. д.65.333333° с. ш. 106.816667° з. д.65.333333, -106.816667) в Канада;
• нос Бичи (81°54′ с. ш. 63°04′ з. д.81.9° с. ш. 63.066667° з. д.81.9, -63.066667) на североизточния бряг на остров Елсмиър в Канадския арктичен архипелаг;
• нос Бичи Пойнт (68°10′ с. ш. 107°34′ з. д.68.166667° с. ш. 107.566667° з. д.68.166667, -107.566667) на южния бряг на полуостров Кент в Северна Канада;
• нос Бичи Пойнт (75°06′ с. ш. 113°01′ з. д.75.1° с. ш. 113.016667° з. д.75.1, -113.016667) на брега на остров Мелвил в Канадския арктичен архипелаг, на северното крайбрежие на залива Лидон;
• остров Бичи (74°43′ с. ш. 91°51′ з. д.74.716667° с. ш. 91.85° з. д.74.716667, -91.85) край югозападното крайбрежие на остров Девън в Канадския арктичен архипелаг.

Трудове

• Narrative of a voyage to the Pacific and Bearing's Striat...in the years 1825, 1826, 1827, 1828, London, 1831, v. I-II.