Вернер Хайзенберг

Вернер Карл Хайзенберг (на немски: Werner Karl Heisenberg) е германски физик, един от основоположниците на квантовата механика, носител на Нобелова награда за физика за 1932 година.

Хайзенберг пренасочва насам. За телевизионния герой вижте Уолтър Уайт.

Вернер Хайзенберг Werner Karl Heisenberg
германски физик
Роден	5 декември 1901 г. Вюрцбург, Германия
Починал	1 февруари 1976 г. (74 г.) Мюнхен, Германия
Погребан	Мюнхен, Федерална република Германия
Националност	Германия
Учил в	Мюнхенски университет
Работил в	Гьотингенски университет (1924 – 1924) Копенхагенски университет (1926 – 1927) Лайпцигски университет (1927 – 1941) Хумболтов университет на Берлин (1941 – 1941) Университет на Сейнт Андрюс (1955 – 1956) Мюнхенски университет (1958 – 1958)
Научна дейност
Област	Физика
Учил при	Арнолд Зомерфелд
Видни студенти	Феликс Блох
Известен с	Съотношение на неопределеност на Хайзенберг; квантова механика
Награди	Нобелова награда за физика (1932)
Подпис
Вернер Хайзенберг в Общомедия

Биография

Хайзенберг (1926)

Роден е на 5 декември 1901 година във Вюрцбург, Германия, в семейството на професора по византийска история Август Хайзенберг. В младостта си Вернер Хайзенберг е скаут. Следва физика в Мюнхенски университет при Арнолд Зомерфелд. Завършва университета за минимално разрешеното време – три години, защитавайки дисертация на тема „Върху стабилността и турбулентността на течни потоци“. През 1924 г. става асистент на Макс Борн в Гьотинген. Работи в Копенхаген и с Нилс Бор, с когото го свързва сърдечно приятелство. В следващите години, съвместно с Макс Борн и Паскуал Йордан създава основите на квантовата механика. През 1927 г., на 26 години, става професор в Университета в Лайпциг.

За създаването на квантовата механика през 1932 г. Хайзенберг получава Нобелова награда за физика. По време на Втората световна война обаче остава в Третия райх, за разлика от много свои колеги, които емигрират. От 1942 до 1945 г. ръководи Института по физика (Общество на Кайзер Вилхелм) в Далем и преподава като професор в Хумболтовия университет в Берлин, където участва в проект за създаване на германска атомна бомба. След войната съюзниците го интернират в Англия от 1945 до 1946 г., след което се завръща в Германия и става директор на Института по физика (Общество Макс Планк) в Мюнхен.

Жени се през 1936 г. за Елисавета Шумахер. Имат седем деца, а един от синовете му – Мартин Хайзенберг, става професор по генетика.

Умира на 1 февруари 1976 година в Мюнхен на 74-годишна възраст.

Библиография

• Die physikalischen Prinzipien der Quantentheorie. Stuttgart: Hirzel, 1930.
• Wandlungen in den Grundlagen der Naturwissenschaft. Stuttgart: Hirzel, 1935.
• Die Physik der Atomkerne. Braumschweig: Vieweg & Sohn, 1943.
• Physics and philosophy. New York: Harper & Row, 1958.
• Introduction to the unified field theory of elementary particles. London: Wiley & Sons, 1966.
• Der Teil und das Ganze: Gespräche im Umkreis der Atomphysik. München: Piper, 1969.
• Schritte über Grenzen. München: Piper, 1971.

Вижте също

Уикицитат

Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Вернер Хайзенберг.

• Съотношение на неопределеност на Хайзенберг

Външни препратки

• ((en)) Официален мемориален сайт за Хайзенберг, създаден от сина му Архив на оригинала от 2021-02-01 в Wayback Machine.
• ((en)) Биография на Вернер Хайзенберг на сайта на Нобеловите награди
• ((en)) Страница за Хайзенберг на сайта на Американския институт по физика Архив на оригинала от 2011-08-31 в Wayback Machine.
• Стенограма от 14 август 1945 г. на лекция на Хайзенберг и дискусия сред германски физици по повод атомната бомба над Хирошима Архив на оригинала от 2014-08-17 в Wayback Machine., встъпителни бележки и превод на Христо Протохристов