Халюцинация
From Wikipedia, the free encyclopedia
Remove ads
Халюцинацията е най-общо казано, недействително възприятие[1], т.е. възприемане на неща, при отсъствието на външен стимул.
Тази статия е за явлението в психологията. За явлението при изкуствения интелект вижте Халюцинация (изкуствен интелект).
Халюцинациите могат да се проявят във всяка сензорна модалност – зрителна, слухова, обонятелна, вкусова, тактилна, проприоцептивна, еквилибриоцептивна, ноцицептивна, термоцептивна и хроноцептивна. Халюцинациите се наричат мултимодални, ако се наблюдават множество сензорни модалности.[2][3]
Интензивността им варира от леки до обилни, при последните може да се изгуби всякакво чувство за реалност.
За разлика от съня, халюцинацията е характерна за будното състояние, като тя може да бъде разпозната като нереална (халюциниращият знае, че това е илюзия) или да бъде възприета за напълно действителна.
Халюцинации се срещат при някои психически заболявания. При параноидната шизофрения напр. се наблюдават звукови халюцинации, в които болният чува гласове, които го обсъждат и са критично настроени към него. При визуалните, болният бива наблюдаван, сочен с пръст, осмиван.
Халюцинации се наблюдават и при употреба на психоактивни вещества, това са най-вече халюциногените и делириантите, но и като страничен ефект от употребата на други видове вещества, също така при продължително безсъние, при делириум тременс и др.
За успешно лечение трябва да бъде поставена точна диагноза от медицинско лице. В такъв случай се използват най-често антипсихотици (халоперидол, дроперидол и др.), които потискат халюцинациите. Същите могат да се приложат и при злоупотреба с психоактивни вещества.
Remove ads
Вижте също
Източници
Wikiwand - on
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Remove ads