Христо Кръчмаров

Христо Стоянов Кръчмаров е български режисьор.

Христо Кръчмаров
български театрален режисьор
Роден	Христо Стоянов Кръчмаров 12 април 1936 г.(1936-04-12) Варна, Царство България
Починал	31 май 2022 г. (на 86 г.) София, България
Националност	България
Учил в	Национална академия за театрално и филмово изкуство
Работил	Драматично-куклен театър „Васил Друмев“ Драматичен театър „Рачо Стоянов“ Драматичен театър „Боян Дановски“ Драматичен театър „Сълза и смях“
Работил в	Драматично-куклен театър „Васил Друмев“ Драматичен театър „Рачо Стоянов“ Драматичен театър „Боян Дановски“ Нов драматичен театър „Сълза и смях“
Семейство
Съпруга	Кристина Василева Петева
Деца	Стелиан Христов Кръчмаров

Биография

Роден е на 12 април 1936 г. във Варна.

Христо Кръчмаров завършва средно образование в езиковата гимназия „Екзарх Йосиф I“ – Ловеч, випуск 1955 г.^[1] Висшето си образование придобива във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“, специалност Театрална режисура. От 1959 до 1964 година работи като режисьор в Драматичния театър в град Шумен.

В периода от 1964 до 1986 година е директор и художествен ръководител на няколко от театрите в страната, като първоначално оглавява Габровски драматичен театър, след това Драматичен театър Перник, на Софийски окръжен театър и на столичен театър „Сълза и смях“. През 1982 година е избран за отговорен секретар на Съюза на артистите в България и заема заема тази длъжност до 1987 година.

През 1966 година под негово ръководство е организиран в Габрово първият камерен театър у нас – „Студио 101“.^[2] Първа премиера на театралната трупа е на 26 април 1965 г., със спектакъла „Очи в очи“ от Панчо Панчев.^[3] Награждаван е на Национални прегледи, отличаван е с държавни отличия. През 1982 година е един от организаторите и селекционерите на проведения у нас Театър на нациите. Владее немски, руски и английски език. От 1982 до 1987 година представлява Съюза на артистите в изпълкома на Международната федерация на артистите

От 1987 година работи като режисьор в театрите 199, Драматичен театър „Антон Страшимиров“^[4] и на свободна практика, като гост-режисьор. Поставял е пиеси в повечето театри в страната, а също и в Германия, Русия. Гостувал е и в Телевизионен театър. Посещавал е редица страни: Германия, Русия, САЩ, Канада, Австрия, Монголия, Исландия, Полша.

Творчество

Режисьор-постановчик[4]
Заглавие	Автор	Сезон
„Един час преди полунощ“	Властимил Шубрт[5]
„Вампир“	Антон Страшимиров	1974 – 75, 1995 – 96
„Делото „Адам и Ева“	Руди Шраал	1974 – 75
„Среща“	Лозан Стрелков	1975 – 76
„Карнавал“	Иван Шопов	1981 – 82
„Нерви за любов“	Кирил Топалов	1985 – 86[6]
„Авантюра“	Рада Москова	1987 – 88
„Двубой“	Иван Вазов	1988 – 89
„Районна болница“	Христо Бойчев	1989 – 90
„Младоженецът“	Емил Манов	1989 – 90
„Винсент“	Светослав Статков	1989 – 90
„Страшният съд“	Стефан Цанев	1989 – 90
„Разговор без свидетел“	София Прокофиева	1991 – 92
„Арсеник и стари дантели“	Джоузеф Кесърлинг	1992 – 93
„Котаракът в чизми“	Шарл Перо	1992 – 93
„Удушвачът и вдовиците“	Азиз Несин	1993 – 94
„Свекърва“	Антон Страшимиров	1993 – 94
„Вражалец“	Ст. Л. Костов	1994 – 95
„Изгубеното писмо“	Йон Лука Караджале	1996 – 97
„Майстори“	Рачо Стоянов	1998 – 99

Други

• „Камъчета за мозайката на Езиковата“, сборник-алманах „Ние Езиковата“;
• Интервю от 19 февруари 1966 г., в. Народна култура^[7]

Награди

• Заслужил артист (1979)^[8]