Хронологична таблица за откриване и изследване на Австралия

ХРОНОЛОГИЧНА ТАБЛИЦА ЗА ОТКРИВАНЕТО И ИЗСЛЕДВАНЕТО НА АВСТРАЛИЯ

Години	Име на откривател, изследовател	Направени открития и изследвания	Изследванията му засягат следните съвременни щати и територии
26 февруари 1606	Вилем Янсзон	Откриване на Австралия на 12°14′04″ ю. ш. 141°43′14″ и. д.12.234444° ю. ш. 141.720556° и. д.-12.234444, 141.720556, по-точно западния бряг на п-ов Кейп Йорк. Откриване на заливите Арчър, Албатрос и Порт Мъсгрейв и остров Принц Уелски в западния вход на Торесовия проток	Куинсланд
1611	Хендрик Браувър	Откриване на нов, много по-удобен път от нос Добра Надежда до Индонезия покрай западните брегове на Австралия
1616	Дирк Хартог	Откриване на участък от около 300 km от западния бряг на Австралия между 23° и 26° 30` ю.ш. (т.н. „Земя Ендрахт“), в т.ч. залива Шарк (Акула, 25° 35` ю.ш.) и остров Дирк Хартог (25° 50` ю.ш.)	Западна Австралия
1618	Хавик Клаасзон ван Хилегом	Откриване на остров Сен Пол (38°44′ ю. ш. 77°31′ и. д.38.733333° ю. ш. 77.516667° и. д.-38.733333, 77.516667), в южната част на Индийския океан и част от западния бряг на Австралия между 22 и 23° ю.ш.	Западна Австралия
1619	Фредерик де Хаутман, Якоб Едел	Откриване на участък от около 400 km от западния бряг на Австралия („Земя Едел“) между 32° 30` и 26° 20` ю.ш., в т.ч. п-ов Едел (26° 20` ю.ш.) и скалите Хаутман (28° 29` ю.ш.)	Западна Австралия
1623	Ян Карстенс, Вилем ван Колстер	Откриване на част от западния бряг на п-ов Кейп Йорк между 11°45` и 17°08` ю.ш., в т.ч. устието на река Статен (16° 28` ю.ш.) (Ян Карстенс). Откриване на североизточния полуостров на п-ов Арнхемлънд в Северна Австралия с нос Арнем (12°15′ ю. ш. 137°00′ и. д.12.25° ю. ш. 137° и. д.-12.25, 137), о-вите Уессел (11°15′ ю. ш. 136°30′ и. д.11.25° ю. ш. 136.5° и. д.-11.25, 136.5) и залива Арнем (12°15′ ю. ш. 136°15′ и. д.12.25° ю. ш. 136.25° и. д.-12.25, 136.25) (Вилем ван Колстер)	Куинсланд, Северна територия
1627	Франсоа Тийсен, Питер Нейтс (Нютс)	Откриване на най-югозападната точка на Австралия – нос Лиуин (34°22′30″ ю. ш. 115°08′11″ и. д.34.375° ю. ш. 115.136389° и. д.-34.375, 115.136389) и над 1500 km от южния бряг на континента („Земя Нейтс“) на изток от носа до архипелага Нейтс (Нютс, 133° 40` и.д.), в т.ч. о-вите Решерш	Западна Австралия
1628	Герит Фредериксон де Вит	Откриване на участък от западния бряг на Австралия между 20°30` и 22° ю.ш.	Западна Австралия
1629	Франс Пелсарт (1595 – 1630)	Откриване и проследяване на около 250 km от западното крайбрежие на Австралия от 28° до 21° ю.ш	Западна Австралия
1636	Питер Питерсзон	Откриване на част от северното крайбрежие на п-ов Арнхемлънд – п-ов Коберг и остров Мелвил (11°30′ ю. ш. 131°00′ и. д.11.5° ю. ш. 131° и. д.-11.5, 131)	Северна територия
1642	Абел Тасман	Откриване на част от южното и почти цялото източно крайбрежие на остров Тасмания до 41° 34` ю.ш., в т.ч. залива Щорм (43°10′ ю. ш. 147°40′ и. д.43.166667° ю. ш. 147.666667° и. д.-43.166667, 147.666667), полуостров Тасман, оостров Мария (42°35′ ю. ш. 148°05′ и. д.42.583333° ю. ш. 148.083333° и. д.-42.583333, 148.083333), остров Схаутен (42°18′ ю. ш. 148°20′ и. д.42.3° ю. ш. 148.333333° и. д.-42.3, 148.333333) и п-ов Фрейсине (42°05′ ю. ш. 148°20′ и. д.42.083333° ю. ш. 148.333333° и. д.-42.083333, 148.333333)	Тасмания
1643	Уилям Мейнърс	Откриване в източната част на Индийския океан на остров Рождество (10°29′ ю. ш. 105°38′ и. д.10.483333° ю. ш. 105.633333° и. д.-10.483333, 105.633333)	Австралия
1644	Абел Тасман	Откриване и проследяване на цялото южно и западно крайбрежие на залива Карпентария, в т.ч. остров Грут Айлънд (13°58′ ю. ш. 136°35′ и. д.13.966667° ю. ш. 136.583333° и. д.-13.966667, 136.583333) и северното крайбрежие на п-ов Арнхемлънд със залива Ван Димен (11°50′ ю. ш. 131°50′ и. д.11.833333° ю. ш. 131.833333° и. д.-11.833333, 131.833333) и протока Дъндас, свързващ го с океана. Заобикаляне от север островите Мелвил и Батърст и откриване на северозападното крайбрежие на Австралия до 21° ю.ш.	Куинсланд, Северна територия
1688	Уилям Дампир	Откриване на нос Левек (16°23′ ю. ш. 122°55′ и. д.16.383333° ю. ш. 122.916667° и. д.-16.383333, 122.916667, най-северната точка на п-ов Дампир Ленд) в Северозападна Австралия	Западна Австралия
1696 – 1697	Вилем де Фламинг	Откриване на остров Ротнес (32°00′ ю. ш. 115°31′ и. д.32° ю. ш. 115.516667° и. д.-32, 115.516667) и устието на река Суон, където по късно е построен най-големия град в Западна Австралия – Пърт	Западна Австралия
1699	Уилям Дампир	Проследяване на западния бряг на Австралия от 28° до 18° ю.ш. и откриване и изследване на залива Шарк (вторично, 25°35` ю.ш.), архипелага Дампир (20° 33` ю.ш.) и залива Робак (18°04` ю.ш.)	Западна Австралия
1770	Джеймс Кук	Откриване и проследяване на цялото източно (около 4000 km) крайбрежие на Австралия и цялото (2300 km) протежение на Големия Бариерен риф, в т.ч. нос Хау (37°30′ ю. ш. 149°59′ и. д.37.5° ю. ш. 149.983333° и. д.-37.5, 149.983333), залива Ботани Бей (34°00′ ю. ш. 151°10′ и. д.34° ю. ш. 151.166667° и. д.-34, 151.166667), а на север от него – залива Порт Джексън, около който през 1788 възниква днешния град Сидни, нос Байрон (28°40′ ю. ш. 153°40′ и. д.28.666667° ю. ш. 153.666667° и. д.-28.666667, 153.666667, най-източната точка на Австралия), остров Моретон (27°10′ ю. ш. 153°24′ и. д.27.166667° ю. ш. 153.4° и. д.-27.166667, 153.4) със залива Моретон, залива Хървей (24°50′ ю. ш. 153°00′ и. д.24.833333° ю. ш. 153° и. д.-24.833333, 153), залива Куктаун (15°28′ ю. ш. 145°15′ и. д.15.466667° ю. ш. 145.25° и. д.-15.466667, 145.25), нос Йорк (10°41′ ю. ш. 142°32′ и. д.10.683333° ю. ш. 142.533333° и. д.-10.683333, 142.533333, най-северната точка на Австралия) и група малки острови в Торесовия проток	Нов Южен Уелс, Куинсланд
1773	Тобайас Фюрно	Изследване на източния бряг на остров Тасмания до 40° 50` ю.ш. и откриване на о-вите Фюрно (40°10′ ю. ш. 148°00′ и. д.40.166667° ю. ш. 148° и. д.-40.166667, 148, в източната част на Басовия проток)	Тасмания
1788	Артър Филип (1738 – 1814)	Основаване на брега на залива Порт Джексън на град Сидни (януари 1788). Откриване на залива Брокен, вливащата се в него река Хоксбъри, заедно с притоците ѝ – Макдонълд и Коло.	Нов Южен Уелс
1788	Уоткин Тенч (1758 – 1833)	Откриване на запад от Сидни на река Непиан (дясна съставящя на Хоксбъри)	Нов Южен Уелс
1791	Джордж Ванкувър	Изследване на югозападното крайбрежие на Австралия от 115° 32` до 122° 08` и.д., откриване на залива Кинг Джордж (35°05′ ю. ш. 118°05′ и. д.35.083333° ю. ш. 118.083333° и. д.-35.083333, 118.083333) и остров Терминейшън (34°28′ ю. ш. 121°59′ и. д.34.466667° ю. ш. 121.983333° и. д.-34.466667, 121.983333, в архипелага Решерш)	Западна Австралия
1792 – 1793	Жозеф Антуан д'Антрекасто	Изследване на югоизточното крайбрежие на остров Тасмания и откриване на залива Решерш (43°30′ ю. ш. 147°04′ и. д.43.5° ю. ш. 147.066667° и. д.-43.5, 147.066667) и остров Брюни (43°22′ ю. ш. 147°17′ и. д.43.366667° ю. ш. 147.283333° и. д.-43.366667, 147.283333) (1792). Изследване на южното крайбрежие на Австралия от 116° и.д. (нос д`Антрекасто) до 131° 30` и.д., откриване на залива Есперанс (121° 57` и.д.) и архипелага Решерш (вторично, 122° и.д.) (1792). Изследване на залива Щорм (на югоизточното крайбрежие на остров Тасмания) и откриване устието на река Деруент (1793)	Тасмания, Западна Австралия, Южна Австралия
1797 – 1798	Джордж Бас	Откриване на югоизточното крайбрежие на Австралия от нос Хау (37°30′ ю. ш. 149°59′ и. д.37.5° ю. ш. 149.983333° и. д.-37.5, 149.983333) до залива Уестърн Порт (145° 20` и.д.), в т.ч. п-ов Уилсън Промонтори. Доказване островното положение на Тасмания	Виктория
1798 – 1799	Матю Флиндърс, Джордж Бас	Откриване на остров Кинг (39°50′ ю. ш. 144°00′ и. д.39.833333° ю. ш. 144° и. д.-39.833333, 144) и скалата Пирамид (40°28′ ю. ш. 144°21′ и. д.40.466667° ю. ш. 144.35° и. д.-40.466667, 144.35) на север от Тасмания (1798). Пълно обикаляне на остров Тасмания, откриване на северното му крайбрежие, в т.ч. остров Флиндърс (40°00′ ю. ш. 148°00′ и. д.40° ю. ш. 148° и. д.-40, 148), остров Уотърхаус (40°49′ ю. ш. 147°39′ и. д.40.816667° ю. ш. 147.65° и. д.-40.816667, 147.65), архипелага Хънтър (40°30′ ю. ш. 144°45′ и. д.40.5° ю. ш. 144.75° и. д.-40.5, 144.75), залива Порт Далримпъл (41°05′ ю. ш. 146°50′ и. д.41.083333° ю. ш. 146.833333° и. д.-41.083333, 146.833333) и естуара на река Теймар и изследване на западното крайбрежие и редица заливи по източното крайбрежие на острова (1798 – 1799)	Тасмания
1799	Матю Флиндърс	Изследване на участък от източното крайбрежие на Австралия и картиране на залива Харви (24° 50` ю.ш.), северно от съвременния град Бризбейн	Куинсланд
1800	Джеймс Грант	Откриване на част от южвия бряг на Австралия между 141° и 144° и.д., в т.ч. носовете Нелсън (38°26′ ю. ш. 141°33′ и. д.38.433333° ю. ш. 141.55° и. д.-38.433333, 141.55) и Отуей (38°51′ ю. ш. 143°31′ и. д.38.85° ю. ш. 143.516667° и. д.-38.85, 143.516667)	Виктория
1801 – 1802	Джон Мъри (английски флотски капитан)	Детайлно изследване на южното крайбрежие на щата Виктория и откриване на залива Порт Филип (38°05′ ю. ш. 144°50′ и. д.38.083333° ю. ш. 144.833333° и. д.-38.083333, 144.833333), на брега на който през 1835 е основан град Мелбърн и на остров Кинг (39°55′ ю. ш. 144°00′ и. д.39.916667° ю. ш. 144° и. д.-39.916667, 144, в западната част на Басовия проток)	Виктория, Тасмания
1801 – 1803	Никола-Тома Боден, Луи дьо Фрейсине	Изследване на югозападното, западното и северозападното крайбрежие на Австралия и откриване на залива Географ (33°34′ ю. ш. 115°14′ и. д.33.566667° ю. ш. 115.233333° и. д.-33.566667, 115.233333), нос Натуралист (33°32′ ю. ш. 115°01′ и. д.33.533333° ю. ш. 115.016667° и. д.-33.533333, 115.016667), п-ов Перон (26°04′ ю. ш. 113°40′ и. д.26.066667° ю. ш. 113.666667° и. д.-26.066667, 113.666667), протоците Географ и Натуралист, съединяващи залива Шарк с Индийския океан и големия залив Жозеф Бонапарт с остров Перон (13°10′ ю. ш. 130°02′ и. д.13.166667° ю. ш. 130.033333° и. д.-13.166667, 130.033333) в източната му част (1801). Изследване на източното крайбрежие на Тасмания и откриване около 200 мили от южните брегове на Австралия между 145 и 137° и.д., в т.ч. заливите Риволи (37°33′ ю. ш. 140°04′ и. д.37.55° ю. ш. 140.066667° и. д.-37.55, 140.066667), Гишен (37°07′ ю. ш. 139°46′ и. д.37.116667° ю. ш. 139.766667° и. д.-37.116667, 139.766667) и носовете Бюфон (37°30′ ю. ш. 140°08′ и. д.37.5° ю. ш. 140.133333° и. д.-37.5, 140.133333) и Джафа (37°00′ ю. ш. 139°40′ и. д.37° ю. ш. 139.666667° и. д.-37, 139.666667) и изследване на северното крайбрежие на остров Кенгуру (35°50′ ю. ш. 137°20′ и. д.35.833333° ю. ш. 137.333333° и. д.-35.833333, 137.333333) (1802). Изследване на западното и южното крайбрежие на Австралия	Западна Австралия, Северна територия, Тасмания, Виктория, Южна Австралия
1801 – 1803	Матю Флиндърс, Джон Франклин	Изследване и картиране на южния бряг на Австралия и откриване на о-вите Инвестигейтър (134° 30` и.д.), залива Спенсър (137° 10` и.д.), протока Инвестигейтър (137° и.д.), залива Сент Винсънт (138° 10` и.д.), п-ов Йорк (137° 40` и.д.), залива Енкаунтър Бей (139° и.д.), протока Бакстър (138° 10` и.д.), о-вите Пирсън (134° 15` и.д.), островите Кенгуру, Грин, Уорд и др. и езерото Александрина – устието на река Мъри (1801 – 1802). Първо плаване около цяла Австралия: Подробно изследване на източното крайбрежие на север от 32° 30` ю.ш. и цялото протежение (2300 km) на Големия Бариерен риф. Изследване на Торесовия проток и намиране на най-безопасния канал за преминаване (на север от остров Принц Уелски). Откриване на о-вите Уелсли (16°30′ ю. ш. 139°40′ и. д.16.5° ю. ш. 139.666667° и. д.-16.5, 139.666667) и Сър Едуард Пелю в най-южната част на залива Карпентария (15°40′ ю. ш. 137°00′ и. д.15.666667° ю. ш. 137° и. д.-15.666667, 137) (1802 – 1803)	Западна Австралия, Южна Австралия, Виктория, Нов Южен Уелс, Куинсланд, Северна територия
1813	Грегъри Блексленд, Уилям Лоусън, Уилям Уинтуърт	Първо пресичане на Големия Вододелен хребет по течението на река Кокс и откриване зад него на обширни тревисти равнини, напълно пригодни за пасища	Нов Южен Уелс
1813 – 1815	Джордж Уилям Еванс	Второ пресичане на Големия Вододелен хребет и откриване горното течение на река Макуори (ляв приток на Дарлинг) (1813 – 1814). Откриване горното течение на река Лаклан (десен приток на Марамбиджи) (1815)	Нов Южен Уелс
1817	Джон Боумонт	Изкачване по река Деруент, вливаща се в залива Шарк (в югоизточната част на острова) до езерото Грейт Лейк (най-голямо на острова) и откриване обширното вътрешно плато с пресичащите го от север на юг леви притоци на Деруент – реките Шенон, Оуз и Ди	Тасмания
1817 – 1818	Джон Оксли, Хамилтън Хюм, Джордж Уилям Еванс, Алън Кънингам (ботаник), Джеймс Хобс	Пресичане на Сините планини, достигане до Лаклан и проследяване на цялото течение на река Макуори, вливаща се блато на 30°30′ ю. ш. 147°30′ и. д.30.5° ю. ш. 147.5° и. д.-30.5, 147.5 (1817). Ново спускане по Макуори, достигане до блатото, продължаване на изток по нея, откриване на река Касълрей (десен приток на Макуори), преминаване през хребета Арбатнот, откриване на изток от него равнината Ливърпул и река Намои, течаща през нея на запад, продължаване на изток, пресичане на Сините планини и достигане до Тихия океан при залива Порт Макуори(31° 26` ю.ш.)	Нов Южен Уелс
1817 – 1822	Филип Паркър Кинг, Джон Оксли, Алън Кънингам (ботаник)	Изследване и топографско картиране на североизточните, северните, северозападните и западните брегове на Австралия: Североизточните – от залива Харви (24° 50` ю.ш.) до Торесовия проток. Северните – от о-вите Уесъл (136° 30` и.д.) до п-ов Земя Дампир (122° 50` и.д.), където открива о-вите Гоулбърн (11°35′ ю. ш. 133°25′ и. д.11.583333° ю. ш. 133.416667° и. д.-11.583333, 133.416667), залива Ван Димен (вторично, 18°40′ ю. ш. 132°00′ и. д.18.666667° ю. ш. 132° и. д.-18.666667, 132), п-ов Коберг (11°20′ ю. ш. 132°20′ и. д.11.333333° ю. ш. 132.333333° и. д.-11.333333, 132.333333), островите Мелвил (вторично, 11°30′ ю. ш. 131°00′ и. д.11.5° ю. ш. 131° и. д.-11.5, 131), Батърст (11°35′ ю. ш. 130°25′ и. д.11.583333° ю. ш. 130.416667° и. д.-11.583333, 130.416667) и Крокер (11°15′ ю. ш. 132°35′ и. д.11.25° ю. ш. 132.583333° и. д.-11.25, 132.583333) и протоците Дъндас (вторично) и Кларенс, отделящи тези острови от континента и залива Порт Дарвин (12°30′ ю. ш. 130°49′ и. д.12.5° ю. ш. 130.816667° и. д.-12.5, 130.816667). Северозападните – от залива Жозеф Бонапарт до п-ов Дампир Ленд, където открива заливите Кембридж (14°52′ ю. ш. 128°15′ и. д.14.866667° ю. ш. 128.25° и. д.-14.866667, 128.25), Адмиралтейство (14°21′ ю. ш. 125°51′ и. д.14.35° ю. ш. 125.85° и. д.-14.35, 125.85), Брансуик, Йорк (15°02′ ю. ш. 125°15′ и. д.15.033333° ю. ш. 125.25° и. д.-15.033333, 125.25), Колие (16°10′ ю. ш. 124°15′ и. д.16.166667° ю. ш. 124.25° и. д.-16.166667, 124.25), Кинг (Кинг Саунд, 16°50′ ю. ш. 123°23′ и. д.16.833333° ю. ш. 123.383333° и. д.-16.833333, 123.383333). Западните – на юг до нос Лиуин (34° 22` ю.ш.), в т.ч. залива Ексмут (22°10′ ю. ш. 114°17′ и. д.22.166667° ю. ш. 114.283333° и. д.-22.166667, 114.283333)	Куинсланд, Северна територия, Западна Австралия
1822	Хамилтън Хюм	Изследване и топографско картиране на южното крайбрежие на Нов Южен Уелс	Нов Южен Уелс
1822 – 1824	Алън Кънингам (ботаник)	Експедиция на запад от Сините планини (1822 – 1823). Откриване и преминава през прохода Пандора в хребета Ливърпул и откриване на река Баруон (1823). Ботанически изследвания в района на днешната столица Канбера (1824)	Нов Южен Уелс
1823	Джон Оксли, Джордж Уилям Еванс	Изследване на западното крайбрежие на Тасмания и вторично откриване на залива Макуори (42°19′ ю. ш. 145°22′ и. д.42.316667° ю. ш. 145.366667° и. д.-42.316667, 145.366667)	Тасмания
1824	Джеймс Хобс	Пълна обиколка с лодка на остров Тасмания и откриване на западното крайбрежие устието на река Паймен, а край залива Макуори (42°19′ ю. ш. 145°22′ и. д.42.316667° ю. ш. 145.366667° и. д.-42.316667, 145.366667) – хребета Агилар	Тасмания
1824 – 1825	Хамилтън Хюм, Уилям Ховел	Първо пресичане на Югоизточна Австралия. Тръгване от езерото Джордж (35°06′ ю. ш. 149°25′ и. д.35.1° ю. ш. 149.416667° и. д.-35.1, 149.416667) на югозапад, пресичане на река Марамбиджи, откриване на най-голямата река на Австралия – Мъри и левите ѝ притоци Оуенс и Гоулбърн, продължаване на югозапад, откриване на Австралийските Алпи, в т.ч. хребета Хюм, пресичане на западната им ниска част, достигане до залива Порт Филип (38°05′ ю. ш. 144°50′ и. д.38.083333° ю. ш. 144.833333° и. д.-38.083333, 144.833333) и завръщане обратно по същия път	Нов Южен Уелс, Виктория
1825	Едмънд Локир	Изследване на цялото течението на река Бризбейн и откриване на големи залежи на въглища	Куинсланд
1826	Александър Голди	Откриване на реките Дак и Артур в северозападната част на Тасмания	Тасмания
1826	Йорген Йоргенсон	Пресичане на Тасмания от югоизток на северозапад и откриване на езерото Сент Клер (42°04′ ю. ш. 146°10′ и. д.42.066667° ю. ш. 146.166667° и. д.-42.066667, 146.166667, на югозапад от езерото Грейт Лейк)	Тасмания
1826 – 1827	Едмънд Локир	Основаване на град Олбъни в Западна Австралия, на брега на залива Кинг Джордж (35°03′ ю. ш. 117°58′ и. д.35.05° ю. ш. 117.966667° и. д.-35.05, 117.966667) и откриване на река Калган, вливаща се в залива от север	Западна Австралия
1827	Алън Кънингам (ботаник)	Изследване районите на север от хребета Ливърпул и откриване на реките Гуайдир и Макинтайр (притоци на Дарлинг) и Дюмареск (десен приток на Макинтайр) и равнината Дарлинг-Даунс, ограничена на север от река Кондамайн	Нов Южен Уелс, Куинсланд
1827 – 1829	Хенри Хейлър	Изкачване по река Артур, в северозападната част на Тасмания и на изток от нея откриване и изследване на планински хребет с височина 1559 м. Изследване на северния бряг на острова и откриване на плодородната равнина Мидълсекс (1827). Изследване басейна на река Паймен (в западната част на острова), откриване на хребетите Блок и Чартър (в централната част на острова) и топографско картиране горните притоци на Паймен – реките Макинтош и Мърчисън	Тасмания
1828	Джон Уейкфийлд	Откриване на планината Стърлинг (1109 м), най-високата част на Югозападна Австралия	Западна Австралия
1828 – 1830	Чарлз Стърт, Хамилтън Хюм	Пресичане на Големия Вододелен хребет, спуска се по река Макуори (ляв приток на Дарлинг), откриване на река Боган (ляв приток на Дарлинг), спускане по нея и откриване на река Дарлинг (десен приток на Мъри) (1828 – 1829). Пресичане на Големия Вододелен хребет на югозапад от Сидни, откриване на река Марамбиджи и спускане по нея до река Мъри (открита вторично от него). Продължаване надолу по Мъри, откриване устието на река Дарлинг (37°07′ ю. ш. 141°54′ и. д.37.116667° ю. ш. 141.9° и. д.-37.116667, 141.9) и спускане до устието на Мъри в езерото Александрина (1829 – 1930)	Нов Южен Уелс, Виктория, Южна Австралия
1829	Уилям Престън	Изследване крайбрежието на залива Географ (33°34′ ю. ш. 115°14′ и. д.33.566667° ю. ш. 115.233333° и. д.-33.566667, 115.233333) в Югозападна Австралия и откриване реките Престън и Коли, вливащи се в него	Западна Австралия
1829	Алън Кънингам (ботаник)	Изследване на целия басейн на река Бризбейн	Куинсланд
1830 – 1835	Джордж Франклънд	Мащабни тригонометрични измервания на остров Тасмания и топографски заснемания на големи части от острова. Установяване, че река Дъруент изтича от езерото Сент Клер и детайлно картиране басейните на реките Гордън, Дъруент и Юо в югозападната част на острова и откриване на хребета Франклънд	Тасмания
1831 – 1832	Томас Мичъл	Откриване горното течение на река Дарлинг и десните и ̀ притоци – реките Балон и Уоррего	Куинсланд
30-те години на XIX в.	Джон Септимус Ро (1797 – 1878)	Изследване на крайната югозападна част на Австралия и откриване на солените блата Браун на изток от изворите на река Ейвън	Западна Австралия
1833 – 1837	Франсис Прайс Блекууд	Хидрографски изследвания и топографско картиране на североизточните брегове на Австралия	Куинсланд
1835 – 1836	Томас Мичъл	Първо плаване надолу по река Дарлинг и доказване, че е десен приток на река Мъри (1835). Спускане по река Лаклан (десен приток на Марамбиджи) и по Марамбиджи до Мъри и по последната до устието на Дарлинг. Изследване и картиране на долното и средното течение на Дарлинг. Изкачване по Мъри и по левия ѝ приток река Лодон, достигане до западните разклонения на Австралийските Алпи и откриване на реките Уимер (течаща на северозапад и вливаща се в езерото Хайндмарш на 36°04′ ю. ш. 141°55′ и. д.36.066667° ю. ш. 141.916667° и. д.-36.066667, 141.916667) и Гленелг и спускане по последната до Индийския океан (залива Портлънд, 38°20′ ю. ш. 141°45′ и. д.38.333333° ю. ш. 141.75° и. д.-38.333333, 141.75)	Нов Южен Уелс, Виктория
1837 – 1839	Джордж Грей	Изследване на залива Колиер (16°20′ ю. ш. 124°20′ и. д.16.333333° ю. ш. 124.333333° и. д.-16.333333, 124.333333) и вторично откриване на вливащата се в него река Гленелг (1837 – 1838). Откриване на река Гаскойн, вливаща се на 25° ю.ш. в залива Шарк (Западна Австралия), поход по брега на юг и до Пърт и откриване на реките Мърчисън (27° 30` ю.ш.), Гриноу (28° 40` ю.ш.) и Ъруин (29° ю.ш.) и хребета Виктория	Западна Австралия
1837 – 1843	Джон Стоукс, Джон Клемънтс Уикъм	Детайлно топографско картиране на северозападното и северно крайбрежие на Австралия, включително устията на реките Фицрой, Виктория, Аделейд, Флиндърс, а също долините на някои от тях. (Изследване на залива Кинг на северозападното крайбрежие, откриване устието на река Фицрой, вливаща се в него и дооткриване на залива Порт Дарвин (12°29′ ю. ш. 130°49′ и. д.12.483333° ю. ш. 130.816667° и. д.-12.483333, 130.816667). Откриване на залива Куинс Чанъл (14°55′ ю. ш. 129°30′ и. д.14.916667° ю. ш. 129.5° и. д.-14.916667, 129.5) и естуарите на реките Виктория и Фицморис, вливащи се в залива залива – 1839 (Джон Клемънтс Уикъм). Откриване на река Алберта, вливаща се в залива Карпентария (1841)	Западна Австралия, Северна територия, Куинсланд
1838	Чарлз Стърт	Топографско картиране на река Мъри от устието на левия ѝ приток река Мита-Мита до устието на река Марамбиджи	Нов Южен Уелс, Виктория
1839	Едуард Еър	Откриване на река Броутън, вливаща се в залива Спенсър, на север от нея невисокия хребет Флиндърс и на запад от него езерото Торънс. Изследване на крайбрежието на п-ов Еър до залива Стрики Бей (32°36′ ю. ш. 134°08′ и. д.32.6° ю. ш. 134.133333° и. д.-32.6, 134.133333) и откриване на хребета Голер в северната част на полуострова	Южна Австралия
1840 – 1842	Павел Стшелецки	Изследване на най-горното течение на река Марамбиджи, изкачване до изворите ѝ и откриване и изкачване на най-високата точка на Австралия – връх Косцюшко (2228 м). Изследване на централната част на Австралийските Алпи и полупланинската област Гипслънд (1840). Геоложки изследвания на остров Тасмания (1840 – 1842)	Нов Южен Уелс, Виктория, Тасмания
1841	Едуард Еър	Пресичане пеша на Южна Австралия от залива Фаулърс Бей (31°59′ ю. ш. 132°28′ и. д.31.983333° ю. ш. 132.466667° и. д.-31.983333, 132.466667) до залива Кинг Джордж (35°01′ ю. ш. 118°06′ и. д.35.016667° ю. ш. 118.1° и. д.-35.016667, 118.1) и откриване на равнината Наларбор	Южна Австралия, Западна Австралия
1842	Франсис Прайс Блекууд	Хидрографски изследвания между Австралия и Големия Бариерен риф. Картиране на най-безопасните протоци в Големия Бариерен риф, откриване на широкия проток Каприкорн (152° 30` и.д.) и ограждащите го рифове, в т.ч. о-вите Каприкорн 23°40′ ю. ш. 152°14′ и. д.23.666667° ю. ш. 152.233333° и. д.-23.666667, 152.233333 и рифовете Суейн (22°05′ ю. ш. 152°15′ и. д.22.083333° ю. ш. 152.25° и. д.-22.083333, 152.25) и откриване на вътрешната (източна) линия рифовете на протежение от 900 km	Куинсланд
1843	Едуард Фром	Откриване на соленото езеро Фром 30°49′ ю. ш. 139°48′ и. д.30.816667° ю. ш. 139.8° и. д.-30.816667, 139.8, на изток от хребета Флиндърс	Южна Австралия
1844 – 1845	Лудвиг Лейхард	Първо пресичане на Североизточна Австралия. Откриване на реките Доусън и Маккензи (съставящи река Фицрой), Айзък (ляв приток на Макензи), Комет (десен приток на Макензи), Сатор (десен приток на Бьордекин) и Бьордекин, стичащи се от Големия Вододелен хребет в Тихия океан. Откриване на хребетите Експедишън и Пик и вододелното плато Атертън и на него – горното течение на река Линд (ляв приток на Мичъл, вливаща се в залива Карпентария). Пресичане на новооткритите реки Гилбърт, Флиндърс, Лейхард, Уинтворт, Калверт, Макартур и Ропер, вливащи се в залива Карпентария, пресичане на п-ов Арнхемлънд и достигане до залива Ван Димен	Куинсланд, Северна територия
1844 – 1846	Чарлз Стърт, Джон Макдоуъл Стюарт	Първо пътешествие в Централна Австралия. Откриване на южната част на хребета Грей, оазиса Роки Глен, пресъхващите реки Стшелецки крийк и Купърс крийк, каменната пустиня Стърт и пустинята Симпсън	Южна Австралия, Нов Южен Уелс, Северна територия
1845 – 1846	Томас Мичъл, Едмънд Кенеди	Откриване на река Мараноа (десен проток на Балон, от басейна на Дарлинг) и тучни пасища в долината ѝ, река Ногоа (една от съставящите на Фицрой) и горното течение на река Барку (лява съставяща на Купърс Крийк)	Куинсланд
1846	Чарлз Огъстъс Грегъри, Франсис Томас Грегъри	Изследване на част от западното крайбрежие на Австралия, северно от град Пърт	Западна Австралия
1847 – 1848	Едмънд Кенеди	Откриване на средното и долно течение на река Барку (лява съставяща на Купърс Крийк) (1847 – 1848). Топографско заснемане и описание на източния бряг на п-ов Кейп Йорк (1848)	Куинсланд
1848	Чарлз Огъстъс Грегъри	Вторично откриване на река Мърчисън, достигане на север до залива Шарк (25° 35` ю.ш.) и констатиране наличието на добри пасища в тези райони	Западна Австралия
1848	Франсис Томас Грегъри	Откриване на езерото Мур (29°50′ ю. ш. 117°30′ и. д.29.833333° ю. ш. 117.5° и. д.-29.833333, 117.5)	Западна Австралия
1848	Джон Септимус Ро	Изследване на южното крайбрежие на Западна Австралия и хребета Ръсел (128 – 129° и.д.)	Западна Австралия
1854	Робърт Остин (1825 – 1905)	Откриване на езерото Остин (27°35′ ю. ш. 117°50′ и. д.27.583333° ю. ш. 117.833333° и. д.-27.583333, 117.833333) и хребета Магнит на югоизток от него	Западна Австралия
1855 – 1856	Чарлз Огъстъс Грегъри	Първо пресичане на Австралия от запад на изток в северната ѝ част от залива Куинс Чанъл на Тиморско море до залива Порт Къртис (23° 27` ю.ш.) на Коралово море и откриване изворите на река Стърт Крийк	Северна територия, Куинсланд
1856 – 1858	Питър Уорбъртън	Изследване района на залива Спенсър и езерата Торънс и Еър	Южна Австралия
1857 – 1858	Франсис Томас Грегъри	Изследване и топографско картиране на горното течение на река Мърчисън (1857). Изследване на река Гаскойн и откриване на планината Огъстъс	Западна Австралия
1857 – 1858	Чарлз Огъстъс Грегъри	Второ пресичане на Австралия от североизток на югозапад, от Бризбейн по долините на реките Купър Крийк и Стшелецки Крийк и хребета Флиндърс до Аделаида	Куинсланд, Южна Австралия
1858	Уилям Бебидж	Окончателно откриване на езерото Еър	Южна Австралия
1858 – 1859	Джон Макдоуъл Стюарт	Обикаляне на езерото Торънс и картиране на разположеното на югозапад от него езеро Гарднър	Южна Австралия
1859	Уилям Ландсбъро, Натаниел Бюканан	Изследване басейна на река Фицрой в щата Куинсланд	Куинсланд
1860 – 1861	Робърт О'Хара Бърк	Първо пресичане на Австралия в меридионално направление от Аделаида до залива Карпентария и изследване пустините на Централна Австралия	Куинсланд, Южна Австралия
1860 – 1862	Джон Макдоуъл Стюарт	Три експедиции с цел пресичане от юг на север на Австралия: 1-ва 1860 – откриване на паралелно простиращият се хребет Макдонълд, на север от него – хребета Стюарт Блаф, а още по-на север от него малките хребети Дейвънпорт и Мърчисън и достигане до езерото Уудс (17°50′ ю. ш. 133°30′ и. д.17.833333° ю. ш. 133.5° и. д.-17.833333, 133.5); 2-ра 1860 – 1861 – Достигане до река Нюкасъл Крийк, вливаща се от север в езерото Уудс; 3-та 1861 – 1862 – пресичане на Австралия от Аделаида до залива Ван Димен и откриване на река Бьорден Крийк (десен приток на Ропер), а на север от Ропер – река Аделейд	Южна Австралия, Северна територия
1860 – 1867	Чарлз Гулд	Откриване на север от залива Макуори (на западното крайбрежие) на висок хребет с върхове Маунт Лайел, Седжуик и Джакс и високопланинската долина на река Линда и извършване на мащабни геоложки изследвания и съставяне на първата достоверна геоложка карта на острова	Тасмания
1861	Уилям Ландсбъро	Откриване на платото Баркли и възвишението Селуин, проследяване на североизточните им склонове до Големия Вододелен хребет и откриване и картиране на цялото течение на течащата на югозапад река Томпсън от басейна на река Купър Крийк	Северна територия, Куинсланд
1861	Алфред Уилям Хауит (1830 – 1908)	Изследване и топографско картиране на долното течение на река Купър Крийк	Куинсланд, Южна Австралия
1861	Франсис Томас Грегъри	Откриване на реките Ашбертон, Фортескю, Де-Грей и Оковер и простиращият се на юг от Фортескю хребет Хамърсли	Западна Австралия
1861	Ърнест Джайлс	Изследване и топографски картирания в долината на река Дарлинг	Нов Южен Уелс
1861 – 1862	Джон Маккинли	Пресичане на Австралия от юг на север (от Аделаида до залива Карпентария), а след това на изток до Тихия океан при Порт Денисън. Откриване на река Дайамантина от басейна на езерото Еър	Южна Австралия, Куинсланд
1864 – 1865	Джон Джардин	Откриване на реките Мичъл, Колмен, Холройд и Арчър, вливащи се от изток в залива Карпентария	Куинсланд
1866	Питър Уорбъртън	Изследване на районите северно от езерото Еър и открива река Уорбъртън, „вливаща се“ от север в езерото	Южна Австралия
1866 – 1868	Джордж Нерс	Провеждане на обширни хидрографски изследвания по източното крайбрежие на Австралия	Куинсланд, Нов Южен Уелс
края на 60-те години на XIX в.	Уилям Хан (1837 – 1889)	Изследване на югоизточните брегове ва залива Карпентария, в т.ч. долините на реките Лейхард, Линд и Джилбърт и откриване на златни находища в долината на река Палмер	Куинсланд
1869 – 1871	Джон Форест, Александър Форест	Откриване на солените езера Монгър (29°30′ ю. ш. 116°50′ и. д.29.5° ю. ш. 116.833333° и. д.-29.5, 116.833333), Барли (29°15′ ю. ш. 119°30′ и. д.29.25° ю. ш. 119.5° и. д.-29.25, 119.5) и Солт Лейк (28°30′ ю. ш. 120°00′ и. д.28.5° ю. ш. 120° и. д.-28.5, 120) (1869). Инструментална топографска снимка по южното крайбрежие на Австралия от Пърт до Аделаида (1870 – 1871)	Западна Австралия, Южна Австралия
1871	Александър Форест	Топографски картирания в Югозападна Австралия, на изток от Пърт	Западна Австралия
1872 – 1873	Ърнест Джайлс, Уилям Гоус	Навлизане в пустинята Гибсън от изток, изследване на горното течение на река Финке, откриване на езерото Амадеус (24°50′ ю. ш. 130°45′ и. д.24.833333° ю. ш. 130.75° и. д.-24.833333, 130.75) и на североизток от него хребета Джордж Джайлс	Северна територия, Западна Австралия
1873	Уилям Гоус	Изследване на източната част на пустинята Гибсън и района между хребетите Мъсгрейв и Макдоналд в Централна Австралия	Северна територия, Западна Австралия
1873 – 1874	Питър Уорбъртън	Първо пресичане на Голямата пясъчна пустиня от изток на запад, от Алис Спрингс, през долното течение на река Стърт Крийк (20° ю.ш.) и горното течение на река Де-Грей и достигане до Индийския океан на 20° 30` ю.ш. (зал. Никол)	Северна територия, Западна Австралия
1874	Джон Форест, Александър Форест	Първо пресичане на Западна Австралия от запад на изток – от Джералдтън (28°45′ ю. ш. 114°30′ и. д.28.75° ю. ш. 114.5° и. д.-28.75, 114.5), изкачване по река Мърчисън, навлизане в полупустинните области на Западна Австралия между 24 и 27° ю.ш., пресичане на пустинната област между пустините Гибсън и Голямата пустиня Виктория, достигане до планината Мъсгрейв и по долината на река Алберга спускане до трансавстралийския телеграф (станция Пик, 26° ю.ш.)	Западна Австралия, Северна територия, Южна Австралия
1874	Ърнест Джайлс, Уилям Гоус, Алфред Гибсън	Вторично откриване на хребета Мъсгрейв, западната му част хребета Петерман (на югозапад от езерото Амадеус) и изследване на пустинята Гибсън	Западна Австралия, Северна територия, Южна Австралия
1875 – 1876	Ърнест Джайлс	Двойно пресичане на Западна Австралия от трансавстралийския телеграф до Индийския океан и обратно. Тръгване от Порт Огъстъс, на брега на залива Спенсър, преминаване покрай езерата Торънс и Джайлс, достигане до хребета Мъсгрейв, завиване на запад, изследване и пресичане на Голямата пустиня Виктория от изток на запад до Индийския океан (1875). Тръгване на север до горното течение на река Ашбертън и след това на изток през пустинята Гибсън до трансавстралийския телеграф при станция Алис Спрингс (1876)	Западна Австралия, Северна територия, Южна Австралия
1878	Томас Мур	Откриване на езерото Маргарет (42°00′ ю. ш. 145°32′ и. д.42° ю. ш. 145.533333° и. д.-42, 145.533333) на остров Тасмания	Тасмания
1878	Ърнест Фавенк	Пресичане на Северна Австралия от югоизток на северозапад, от град Барколдайн (23°30′ ю. ш. 145°15′ и. д.23.5° ю. ш. 145.25° и. д.-23.5, 145.25), през платото Баркли, станция Дейли Уотърс на трансавстралийския телеграф до град Даруин	Северна територия, Куинсланд
1879	Александър Форест	Пресичане на Северозападна Австралия от устието на река Де Грей (20°00′ ю. ш. 119°00′ и. д.20° ю. ш. 119° и. д.-20, 119) до трансавстралийския телеграф (град Дейли Уотърс). Изследване на горните течения на реките Фицрой, Орд и Виктория, откриване на хребета Кинг Леополд, а на изток от него изследване на равнината Никълсън	Западна Австралия, Северна територия
1885 – 1886	Дейвид Лидзи	Изследване района на хребета Макдонълд и проследява и топографско картиране течението на пресъхващата река Финке	Южна Австралия, Северна територия
1891 – 1892	Дейвид Линдзи, Лорънс Уелс	Изследване и топографско картиране на над 206 000 km2 площ от Западна Австралия, в т.ч. части от пустинята Гибсън и Голямата пустиня Виктория	Западна Австралия
1891 – 1892	Ернст Тапенбек	Изследване и топографско картиране на Голямата пустиня Виктория (300 хил. км2)	Западна Австралия, Южна Австралия
1894	Дейвид Карнеги	Изследване на районите на изток, североизток и север от Каргоорли и откриване на големи находища на злато в района	Западна Австралия
1896	С. Хюбе	Пресичане на Южна и Западна Австралия от Уднадата (27°36′ ю. ш. 135°27′ и. д.27.6° ю. ш. 135.45° и. д.-27.6, 135.45) до Маунт Магнет (28°04′ ю. ш. 117°51′ и. д.28.066667° ю. ш. 117.85° и. д.-28.066667, 117.85) и изследване южните части на хребетите Мъсгрейв и Петерман	Южна Австралия, Западна Австралия
1896 – 1897	Дейвид Карнеги	Експедиция от Кулгарди на север, пресичане на Голямата пясъчна пустиня от Дойлс Уелс до река Стърт Крийк, тръгване обратно, минаване покрай езерото Макдонълд (23°35′ ю. ш. 128°50′ и. д.23.583333° ю. ш. 128.833333° и. д.-23.583333, 128.833333), достигане до залива Крийк и завръщане в Кулгарди	Западна Австралия
1896 – 1897	Лорънс Уелс	Изследване и топографски картирания в Голямата пясъчна пустиня между 22 и 26° ю.ш. и 122 и 124° и.д.	Западна Австралия
1901 – 1902	Джон Уолтър Грегъри	Геоложки изследвания около езерото Еър	Южна Австралия
1905 – 1908	Лорънс Уелс	Тригонометричните измервания в северозападните части на Северната територия	Северна територия
1923 – 1925	Джордж Хуберт Уилкинс	Изследване на северните части на Северната територия и близките острови	Северна територия
1925	Мичъл Тери (1899 – 1981)	Поход от Даруин на югозапад към река Фицрой и топографско картиране на изследваната област	Северна територия, Западна Австралия
1926	Доналд Маккей	Топографско картиране на районите на изток от пустините Гибсън и Голямата пустиня Виктория, между 25° и 28° ю.ш.	Северна територия, Южна Австралия
1928	Мичъл Тери	Топографско картиране на огромната падина на пресъхналото солено езеро Уудс (17°50′ ю. ш. 133°30′ и. д.17.833333° ю. ш. 133.5° и. д.-17.833333, 133.5)	Северна територия
1928	Доналд Маккей	Топографско картиране на източната част на п-ов Арнхемлънд	Северна територия
1929	Сесил Мадиган	Аеротопографско заснемане на езерото Еър и част от пустинята Симпсън	Северна територия, Южна Австралия
1931, 1933, 1935, 1937	Доналд Маккей	Мащабни аеротопографски заснемания в Централна Австралия. Откриване на пресъхващите солени езера Маккей в югоизточната част на Голямата пясъчна пустиня, на 129° и.д.	Северна територия, Южна Австралия, Западна Австралия
1937, 1939 – 1940	Сесил Мадиган	Топографско картиране на пустинята Симпсън (1937, 1939). Първо пресичане на пустинята с камили от запад на изток в най-широката ѝ част (1939 – 1940)	Северна територия, Южна Австралия, Куинсланд