Хюго Уивинг
британско-австралийски театрален и филмов актьор From Wikipedia, the free encyclopedia
Remove ads
Хюго Уолъс Уивинг (на английски: Hugo Wallace Weaving) е британско-австралийски театрален и филмов актьор. Носител е на шест награди на Австралийската академия за кино и телевизионни изкуства (AACTA) и е признат за почетен служител на Ордена на Австралия.
Има първата си значима роля като английския капитан на крикет Дъглас Джардин в австралийския телевизионен сериал Bodyline (1984). Става известен с играта си в австралийските игрални филми Proof (1991) и The Adventures of Priscilla, Queen of the Desert (1994), спечелвайки първата си Награда на AACTA за най-добра главна мъжка роля за Proof. В края на века придобива световна известност с участието си в няколко американски комерсиални продукции: в ролята на Агент Смит в първите три филми от поредицата „Матрицата“ (1999–2003), на Елронд в поредиците „Властелинът на пръстените“ (2001–2003) и „Хобит“ (2012–2014), на заглавния герой във „V като Вендета“ (2005) и на Джонатан Шмит/Червеният череп във филма от Киновселената на Марвел (MCU) „Капитан Америка: Първият отмъстител“ (2011). Други известни филми с негово участие са „Човекът-вълк“ и „Облакът Атлас“.
Отличава се с уникалния си изказ и тембър, което го прави търсен и като озвучаващ актьор. Има няколко гласови роли, включително във филмите „Бейб“ (1995), „Весели крачета“ (2006) и „Весели крачета 2“ (2011), в поредицата „Трансформърс“ като Мегатрон (2007–2011) и в „Легенда за пазителите“.
Remove ads
Биография
Уивинг е роден на 4 април 1960 г. в град Ибадан, Колониална Нигерия, като син на англичаните Ан Ленард (р. 1934 г.),[1] екскурзоводка и бивша учителка, и Уолъс Уивинг (р. 1929 г.), сеизмолог.[1][2][3] Баба му по майчина линия е белгийка.[1]
Година след раждането му семейството му се завръща в Обединеното кралство, живеейки в Бедфорд и Брайтън, преди да се премести в Мелбърн и Сидни в Австралия и в Йоханесбург, Южна Африка, и след това отново се връща в Обединеното кралство.[2]
Докато е в Обединеното кралство, учи в Училище „Даунс“ в село Раксал, Северен Съмърсет, и в частното училище за момчета „Болница на кралица Елизабет“ в Клифтън – предградие на Бристъл.[4] Докато е в училището „Даунс“, през 1973 г. Уивинг изиграва една от първите си театрални роли като капитан Аскуит в The Thwarting of Baron Bolligrew на Робърт Болт. Семейството му се завръща в Австралия през 1976 г., където той учи в Гимназия „Кнокс“ в Сидни.[5] Завършва Националния институт за драматично изкуство в Сидни през 1981 г.[6]
Уивинг има брат и сестра. Той е чичо на актрисата Самара Уивинг, която започва кариерата си в Австралия, преди да премине към американски роли. И двамата се появяват в австралийския филм Mystery Road от 2013 г. По-малката ѝ сестра Морган Уивинг се появи в австралийската сапунена опера Home and Away заедно със сестра си.[7]
Remove ads
Кариера
1984 – 1998 г.
Първата телевизионна роля на Уивинг е в австралийския телевизионен сериал от 1984 г. Bodyline, като английския капитан по крикет Дъглас Джардин. Той играе в австралийския минисериал The Dirtwater Dynasty („Династия Дъртуотър“) през 1988 г. и в ролята на Джефри Чембърс в драмата Barlow and Chambers: A Long Way From Home („Барлоу и Чамбърс: Далеч от дома“). Играе заедно с Никол Кидман в телевизионния минисериал Bangkok Hilton от 1989 г. През 1991 г. Уивинг получава Наградата за най-добър актьор на Австралийския филмов институт за изпълнението си в нискобюджетния филм „Доказателство“ като слепия фотограф. Той се появява в ролята на сър Джон в комедията на Яху Сириъс от 1993 г. Reckless Kelly („Безразсъдният Кели“), осмиване на австралийския престъпник Нед Кели.
В средата на 90-те г. се превъплъщава в драг кралицата Антъни „Тик“ Белроуз/Мици Дел Бра във филма от 1994 г. „Приключенията на Присила, кралицата на пустинята“ и осигурява гласа на овчарското куче Рекс в семейния филм от 1995 г. „Бейб“ от 1998 г. и в продължението му „Бейб в града“. През 1998 г. получава наградата за най-добър актьор" от Световния филмов фестивал в Монреал за изпълнението си на заподозрян сериен убиец в „Интервюто“.
1999 – 2010 г.
Уивинг играе енигматичния и злонамерен агент Смит във филма от 1999 г. „Матрицата“. По-късно той повтаря тази роля в продълженията на филма от 2003 г., „Матрицата: Презареждане“ и в „Матрицата: Революции“. Той е гласов актьор в анимационния филм The Magic Pudding.[8]
Получава допълнително признание в ролята на господаря на полуелфите Елронд в трифилмовата адаптация на Питър Джаксън на „Властелинът на пръстените“, излязла между 2001 и 2003 г.[9] Уивинг е главният актьор в наградения филм на Андрю Котатко Everything Goes (2004). През 2005 г. играе ролята на пристрастен към хероин бивш ръгби играч в австралийския независим филм „Малка риба“ с Кейт Бланшет. Има главната роля на V във филма от 2005 г. „V като Вендета“, в който се събира отново с Лана и Лили Уашовски – създателки на трилогията „Матрицата“, които пишат адаптирания сценарий. Уивинг повтаря ролята си на Елронд за видеоиграта The Lord of the Rings: The Battle for Middle-Earth II.
През 2004 г. Уивинг става посланик на австралийската организация за правата на животните „Войслес“ – институтът за защита на животните. Той посещава събития, популяризира организацията в интервюта и ѝ помага при оценяването на получателите на годишни субсидии.[10]
Той редовно се появява в продукции на Театралната компания на Сидни (STC). През 2006 г. работи с Кейт Бланшет върху реприза на продукцията на STC на „Хеда Габлер“ в Ню Йорк. В спорен ход от режисьора Майкъл Бей Уивинг е избран да озвучава ролята на Мегатрон във филма „Трансформърс“ от 2007 г., вместо да бъде използвана оригиналната версия на гласа на героя, създаден от гласовия актьор Франк Уелкър. Въпреки че Уивинг повтаря ролята си в две продължения, той не дава много личен принос във филмите за Трансформърс.
Уивинг играе поддържаща роля в римейка на Джо Джонстън от 2010 г. „Човекът-вълк“ с участието на Бенисио дел Торо – римейк на едноименния филм от 1941 г. Веднага след като филмът приключва през пролетта на 2008 г., той се завръща у дома в Австралия, за да заснеме главна роля във филма Last Ride. В началото на 2009 г. Гийермо дел Торо, тогава режисьор на филмовата поредица „Хобитът“ – предистории на „Властелинът на пръстените“, потвърждава намерението си да избере отново Уивинг като Елронд в интервю за Би Би Си.[11] Дел Торо в крайна сметка напуска проекта; Питър Джаксън решава сам да режисира филмите, но Уивинг не е официално потвърден в актьорския състав до май 2011 г.
Уивинг прекарва лятото на 2009 г. в главната роля в постановката на God of Carnage на Театралната компания на Мелбърн, играейки адвокат Ален Рейл. Той се завръща на сцената през ноември 2010 г. в „Чичо Ваньо“ на Театралната компания на Сидни с участието на Кейт Бланшет и Ричард Роксбърг.[12] Уивинг има гостуваща роля в австралийския телевизионен сериал на Роксбърг Rake през май 2010 г.
През май 2009 г. Уивинг е съзвезда в документалната драма „Портокали и слънце“[13] за принудителната миграция на хиляди британски деца в Австралия през 50-те години на миналия век. Премиерата на филма е на Международния филмов фестивал в Рим на 28 октомври 2010 г. и събира положителни отзиви.
През 2010 г. излиза „Легенда за пазителите“, в който Уивинг има още една известна гласова роля,[14] представяйки две различни сови на име Ноктус и Гримбъл. През септември 2010 г. Уивинг завършва снимките си за ролята си на измисления нацист Червеният череп във филма за супергерои „Капитан Америка: Първият отмъстител“ и се връща в Сидни, за да се подготви за пиесата „Вуйчо Ваньо“.
2011 – 2023 г.
На 13 март 2011 г. филмът The Key Man („Ключовият човек“), който Уивинг заснема през 2006 г., най-накрая дебютира на фестивала Саут бай Саутуест в Остин, Тексас.[15] Сагата за деца мигранти „Портокали и слънце“ излиза в Обединеното кралство на 1 април – кулминацията на месеците успех във фестивалната верига в края на 2010 г. – началото на 2011 г.[16] През март Театралната компания на Сидни и Центърът за сценични изкуства „Джон Ф. Кенеди“ обявяват, че продукцията на театралната компания за 2010 г. на пиесата „Вуйчо Ваньо“ от Чехов ще бъде повторена във Вашингтон, окръг Колумбия, през август.[17] През април Уивинг се появява на снимачната площадка на „Хобит“ в Нова Зеландия, малко преди говорител на продукцията официално да потвърди завръщането на актьора като Елронд в предисторията на трилогията на Питър Джаксън към „Властелинът на пръстените“.[18] Той е част от актьорския състав на адаптацията на Уашовски по романа на Дейвид Мичъл „Облакът Атлас“.[19] Проектът с участието на Том Ханкс, Бен Уишоу, Хали Бери, Джим Броудбент и Сюзън Сарандън, започва снимки през септември 2011 г. и излиза на екран през октомври 2012 г.
През 2012 г. Уивинг отново се съсредоточава върху театралната си кариера, като се завръща в Театралната копания на Сидни, за да участва в нова адаптация на пиесата на Кристофър Хемптън „Опасни връзки“ през март.[20] Той играе ролята на прословутия виконт дьо Валмон – герой, който за първи път играе на сцена през 1987 г. Уивинг и Кейт Бланшет повтарят ролите си в международно възхваляваната продукция на STC „Вуйчо Ваньо“ в рамките на 10 дена в Линкълн център в Ню Йорк през юли.[21]
Заетият актьор се присъединява към актьорския състав на три предстоящи австралийски филма през лятото на 2012 г. Снимките на полицейския трилър „Мистериозен път“ с уестърн, написан и режисиран от Иван Сен, започват през юни 2012 г.[22] Уивинг се появява в затворническата драма Healing на режисьора Крейг Монахан, с когото преди това прави филмите „Интервюто“ (1998) и „Праскови“ (2005).[23] Той се появява в сегмент от австралийския филм-антология The Turning („Завръщането“), базиран на сборника от свързани истории на Тим Уинтън, озаглавен „Комисията“, режисиран от Дейвид Уенъм. [24] Завършва 2013 г. с участието си заедно с Ричард Роксбърг и Филип Куаст в пиесата „В очакване на Годо“ на Самюъл Бекет за Театралната компания в Сидни.[25][26]
През пролетта на 2013 г. Уивинг повтаря ролята на агент Смит за телевизионна реклама на Дженерал Илектрик.[27]
От 26 юли до 27 септември 2014 г. играе главната роля в продукцията на Театралната компания на Сидни на „Макбет“.[28] В необичайна обработка на шекспировата трагедия от младия режисьор от Сидни Кип Уилямс изпълнението на Уивинг е описано от Питър Готинг от в. „Гардиън“ като „ролята на кариерата му“. [29]
През октомври 2015 г. Уивинг се присъединява към актьорския състав на филмовата адаптация на романа на Крейг Силви „Джаспър Джоунс“.[30][31]
През 2018 г. играе ролята на Тадеус Валънтайн в „Смъртоносни машини“. През същата година той се появява заедно с Бенедикт Къмбърбач в телевизонния минисериал „Патрик Мелроуз“.
През 2020 г. е в ролята на Алфред в адаптацията на Тони Кушнър на The Visit.[32]
От 2021 г. е в ролята на Глен Матисън[33] в австралийския драматичен сериал Love Me .
Към 2022 г. е в борда на Филмовия фестивал в Аделхайд, Австралия.[34]
Remove ads
Личен живот
Когато е на 13 години, Уивинг е диагностициран с епилепсия. Въпреки че състоянието рядко го засяга и спира в началото на 30-те му години, той решава да не шофира предвид риска от припадък.[35]
Той има връзка с Катрина Грийнууд от 1984 г.[36] Живеят в Сидни и имат две деца заедно: Хари Грийнууд, актьор, и Холи Гринууд, художничка.[37] Децата им получават фамилното име на майка си, което синът на Уивинг описва като „противопоставяне на семейството срещу патриархата“.[38]
Участия
Remove ads
Бележки
Външни препратки
Wikiwand - on
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Remove ads