Царацар

Царацар^[a][b][1][2] е река в Североизточна България, област Разград – общини Самуил, Исперих и Завет и област Силистра – общини Главиница и Тутракан, десен приток на Дунав (влива се в него като суходолие). Дължината ѝ е 108 km, която ѝ отрежда 25-о място сред реките на България.

Царацар (Демирбаба, Крапинец)
Местоположение – начало, – устие
Общи сведения
Местоположение	България Област Разград Община Самуил, Община Исперих Община Завет, Област Силистра Община Главиница Община Тутракан
Дължина	108 km
Водосб. басейн	1062,2 km²
Отток	0,063 m³/s
Начало
Място	Самуиловските височини, от ЮЗ част на с. Хърсово, община Самуил
Координати	43°33′24.84″ с. ш. 26°45′24.84″ и. д.43.5569° с. ш. 26.7569° и. д.43.5569, 26.7569
Надм. височина	382 m
Устие
Място	десен приток (като суходолие) на река Дунав (на 435-и км) → Черно море
Координати	44°02′39.11″ с. ш. 26°34′32.88″ и. д.44.0442° с. ш. 26.5758° и. д.44.0442, 26.5758
Надм. височина	11 m

Река Царацар води началото си под името Карапанча от извор-чешма (на 382 m н.в.), разположена в югозападната част на село Хърсово, община Самуил, в северната част на Самуиловските височини. Тече в дълбока каньоновидна долина, всечена в аптски варовици, най-напред на север до ловно стопанство „Ирихисар“, след това на североизток до град Главиница, завива на запад до шосето Кубрат – Тутракан и отново на север – до устието си. След село Стефан Караджа, община Главиница пресъхва и от там нататък продължава като суходолие. Влива се отдясно в река Дунав (на 435-и км), на 11 m н.в., западно от Тутракан, срещу българският остров Радецки. Реката изцяло протича на територията на историко-географската област Лудогорие.^[3]

Площта на водосборния басейн на река Царацар е 1062,2 km², което представлява 0,1% от водосборния басейн на Дунав. В нея отляво се вливат два основни притока: Во̀йна (Лудня) и Чаирлък (Текедере).

Царацар е с основно дъждовно-снежно подхранване, но се подхранва и от множество карстови извори, които са частично каптирани, и които допринасят за разлика от останалите реки в Лудогорието и Добруджа, тя да има вода в коритото си много по-надолу от останалите. Въпреки всичко средният годишен отток при село Малък Поровец е много малък – едва 0,063 m³/s.

По течението на реката са разположени 9 села:

• Област Разград

• Община Самуил – Хърсово;
• Община Исперих – Голям Поровец, Малък Поровец, Драгомъж;
• Община Завет – Иван Шишманово;

• Област Силистра

• Община Главиница – Осен, Стефан Караджа;
• Община Тутракан – Белица, Старо село.

В горното и особено в долното течение на реката водите ѝ се използват за напояване, като по самата река и по няколко от нейните притоци са изградени множество микроязовири.

В землището село Старо село, на протежение от 9,6 km по долината на реката преминава част от второкласен път № 49 от Държавната пътна мрежа Търговище – Разград – Тутракан.

В местността „Сборяново“, край село Свещари, община Исперих се намира мюсюлманското светилище „Демир баба теке“ и тракийска гробница (Свещарска гробница). В границите на ловното стопанство „Ирихисар“ по отвесните скалисти брегове на реката има множество естествени пещери и интересни скални образувания.

Вижте също

• Списък на реките в България
• Списък на реките в България по водосборни басейни
• Списък на реките в България по дължина

Топографска карта

• Лист от карта K-35-18. Мащаб: 1 : 100 000.
• Лист от карта K-35-6. Мащаб: 1 : 100 000.
• Лист от карта L-35-138. Мащаб: 1 : 100 000.

Бележки

1. Карапанча / Чернодланица, до 29 юни 1942 г. Демир баба, след това Крапинец.
2. Националният институт по метеорология и хидрология при Българска академия на науките използва името Царацар