Кентавър (съзвездие)

Кентавър или Центавър^[1][2][3] (на латински: Centaurus) е едно от най-големите съзвездия, видими от южното полукълбо. Носи името на съществото получовек – полукон от древногръцката митология.^[4]

Вижте пояснителната страница за други значения на Кентавър.

---

Кентавър
Информация
Латинско име	Centaurus
Родителен падеж	Centauri
Съкращение	Cen
Символизира	кентавър
Ректасцензия	13h
Деклинация	−50°
Площ	1060кв. градуса 9 в класацията
Главни звезди	9
Най-ярка звезда	Алфа Центавър (α Cen) (Видима величина −0.01)
Метеорни потоци	Алфа-Центавриди Бета-Центавриди Омикрон-Центавриди Тета-Центавриди
Съседни съзвездия	Помпа Кил Пергел Южен кръст Хидра Везни Вълк Муха Корабни платна
Видимо на ширини между +30° and −90° Най-добра видимост в 21:00 през месец май
Кентавър в Общомедия

Съзвездието е споменато от Евдокс от Книд през 4 век пр.н.е. и Арат (3 век пр.н.е.). Птолемей е категоризирал 37 от звездите в него.

То съдържа най-близката до Слънцето звезда, Проксима, както и четвъртата най-ярка звезда на небето, Алфа Кентавър, с видима звездна величина 0^m. В ясна нощ с просто око могат да се видят около 150 звезди от Центавър, но само 11 от тях са по-ярки от трета звездна величина.

В рамките на съзвездието могат да се наблюдават:

• двойните звезди α Cen, β Cen, γ Cen, k Cen, D Cen
• променливите звезди μ Cen, T Cen, R Cen
• мъглявината IC 2944
• планетарната мъглявина NGC 3918
• най-яркият кълбовиден звезден куп на небето, NGC 5139
• разсеяните звездни купове NGC 5460, NGC 3766, NGC 5316, NGC 5617
• елиптичната галактика NGC 4945
• лещовидната галактика NGC 5128 съдържаща радио-източника Centaurus A