Цифрово изображение

Цифрово изображение е цифровото представяне на двуизмерно изображение. В зависимост от това дали резолюцията на изображението е фиксирана, цифровото изображение може да е векторно или растерно.

Растерни изображения

 Основна статия: Растерна графика

Растерните изображения имат краен брой цифрови стойности, наречени пиксели. Цифровото изображение съдържа определен брой редове и колони от пиксели. Пикселите представляват най-малкият самостоятелен елемент в изображението, съдържащ стойности, които представят яркостта на даден цвят в дадена точка.

Обикновено пикселите се съхраняват в компютърна памет като растерни графики или растерни карти, двуизмерен масив от малки цели числа. Тези стойности често се предават и съхраняват в компресиран формат.

Растерните изображения могат да се създават от множество входни устройства, като например цифрови фотоапарати, скенери, уреди измерващи координати или сеизмична активност, радари и други. Също така, могат да бъдат синтезирани от случайни данни, като например математически функции или 3D модели. Науката за цифровата обработка на изображения изучава алгоритмите за трансформация на такива изображения.

Векторни изображения

 Основна статия: Векторна графика

Векторните изображения са резултат от математически операции, ползващи геометрични формули. Векторът представлява точка, която има определена дължина и посока.

Понякога растерни и векторни елементи се комбинират в едно изражение. Например, текстът на билборд може да е векторна графика, а снимките да са растерна.

Преглеждане на изображения

За да се преглеждат цифрови изображения е нужен софтуер за преглеждане на изображения. Браузърите също могат да възпроизвеждат стандартни интернет формати на изображения, включително GIF, JPEG и PNG. Някои могат да показват и векторния SVG формат, който е стандартен за W3C.

Някои научни изображения могат да са много големи (например, 46 гигапикселова снимка на Млечния път, с размер от 194 гигабайта).^[1] Такива изображения е трудно да бъдат изтеглени и обикновено се преглеждат онлайн в браузъра чрез по-сложен уеб интерфейс.

История

Първото сканирано изображение от SEAC, 1957 г.

Скенерът SEAC.

Ранните факс машини предхождат цифровите фотоапарати с десетилетия. Първото сканирано изображение, съхранено и пресъздадено в цифрови пиксели е показано от компютърът SEAC (Standards Eastern Automatic Computer) в Американския национален институт за стандарти и технологии.^[2] Усъвършенстването на цифровите технологии продължава през 1960-те години, успоредно с разработването на космическите програма и медицинските изследвания. Проекти в Лабораторията за реактивно движение, MIT, Bell Labs и Мерилендския университет използвали цифрови изображения за да подобрят сателитните снимки, медицинските снимки, видеотелефоните, оптичното разпознаване на символи и други.^[3]

Бърз напредък в цифровите изображения започва след въвеждането на микропроцесорите в началото на 1970-те години, заедно с напредъка в технологиите за съхранение и възпроизвеждане. Изобретяването на компютърната томография, използваща рентгеново лъчение за да генерира цифрови изображения на отрязък от 3D обект е от голямо значение за медицината. Освен това цифровизацията на аналогови изображения позволява подобряването и възстановяването на археологически артефакти и започва да се използва в области като ядрената медицина, астрономията, военното дело и промишлеността.^[4]

Напредъкът в микропроцесорните технологии полага основите за развитието на CCD схемите, използвани в редица устройства за запис на изображения и постепенно измества употребата на аналогови фотоапарати и видео камери към края на XX век. Изчислителната мощ, нужна за записа на цифрови изображения, позволява компютърно генерираните цифрови изображения да достигат ниво близко до фотореализма.^[5]

Вижте също

• Цифрова фотография