Чавдар Червенков

Чавдар Вельов Червенков е български офицер (генерал-лейтенант), военен разузнавач и дипломат.^[2]

Чавдар Червенков
български генерал
Роден	31 май 1949 г. (76 г.) София, Народна република България
Учил във	Военна академия на Генералния щаб на Русия Национален военен университет
Партия	Българска комунистическа партия (60-те години на XX век – 1990 г.)[1]

Той е началник на РУ-ГЩ (службата за военно разузнаване) през 1991 – 1992 г. и министър на вътрешните работи през 1994 – 1995 г.

Биография

Чавдар Червенков е роден на 31 май 1941 година в София в семейството на шивач, като има една по-малка сестра.^[3] Баща му и роден в село Петрич, Пирдопско, и след Деветосептемврийския преврат от 1944 година става член на Българската комунистическа партия (БКП), а след 1952 година е чиновник в Управление „Строителство по транспорта“.^[3] Майка му първоначално е домакиня, а след това санитарка в балнеотерапевтична поликлиника в София.^[3]

През 1959 година Червенков завършва гимназия, а през 1964 година – Висшето народното военно училище „Васил Левски“ в Търново със специалности танкист техник и инженер по двигатели с вътрешно горене.^[4] След това е офицер в Двадесет и четвърта танкова бригада в района на Бургас, където достига до длъжността заместник-командир по техническата част на танков батальон.^[5]

През септември 1971 година Чавдар Червенков е преместен в Разузнавателното управление на Генералния щаб в София и до август 1972 година преминава курс в Школата за подготовка на кадри на управлението.^[5] След това е назначен в 03 отделение на 07 отдел, където първоначално отговаря за резидентурите в Алжир и Брюксел, а след това и в Париж.^[6] От 1 септември 1974 година учи във Военната академия „Георги Раковски“, която завършва през 1977 година в София.^[7] След това преминава допълнително специално обучение и на 21 януари 1979 година отива на работа в Брюксел под прикритието на военен аташе в посолството.^[8] Той остава там до юли 1982 година, като информационната му работа е оценявана като добра, но е критикуван за недостатъчното изграждане на агентура.^[9]

След връщането си от Брюксел Червенков е изпратен на обучение във Военната академия „Климент Ворошилов“ в Москва, която завършва през 1984 година.^[9] След това е заместник-началник на отдел „Европа, Америка и НАТО“, а от 1987 година е началник на отдел „Военнополитическа и военностратегическа обстановка“ във военното разузнаване.^[10] През декември 1988 година става и секретар на първичната организация на БКП.^[11]

С края на комунистическия режим кариерата на Чавдар Червенков в армията преминава бързо, но краткотрайно развитие. През септември 1990 година е назначен за началник на Инспекция „Разоръжаване“ към генералния щаб.^[12] В края на август 1991 година става началник на военното разузнаване, на 1 септември е повишен в генерал-майор, от януари 1992 година е и заместник-началник на Генералния щаб, като на 31 август същата година е повишен в генерал-лейтенант.^[12] Освободен е от ръководните си постове на 10 март 1992 година, а на 1 декември окончателно напуска военната служба.^[12]

Непосредствено след уволнението си от армията Червенков е изпратен за посланик на България в Тунис, където остава до юли 1999 година.^[12] Междувременно от 7 октомври 1994 до 26 януари 1995 година е министър на вътрешните работи в назначеното от президента Желю Желев служебно правителство на Ренета Инджова.^[13] След връщането си в България става началник на Политическия кабинет на министъра на отбраната Бойко Ноев (2000 – 2001).^[12] От 2003 година е главен експерт на Програма „Сигурност“ в неправителствената организация Център за изследване на демокрацията.^[12]

Военни звания

• лейтенант – 1964 г.
• старши лейтенант – 1967 г.
• капитан – 1971 г.
• майор – 1976 г.
• подполковник – 1981 г.
• полковник – 1986 г.
• генерал-майор – 1 септември 1991
• генерал-лейтенант – 31 август 1992 г.^[12]