Челюстница

Чѐлюстница е село в Северозападна България. То се намира в община Чипровци, област Монтана.

Челюстница
Челюстница 43.436447, 23.004381 Челюстница
Общи данни
Население	65 души[1] (31 декември 2024 г.) 6,08 души/km²
Землище	10,693 km²
Надм. височина	345 m
Пощ. код	3465
Тел. код	09552
МПС код	М
ЕКАТТЕ	80354
Администрация
Държава	България
Област	Монтана
Община    – кмет	Чипровци Пламен Петков (ГЕРБ; 2015)

География

Челюстница е разположена в южните склонове на Широка планина (част от Предбалкана), в община Чипровци, на около 23 километра от Монтана.

Релефът е полупланински. На около 1 км от селото минава р. Огоста (или Огост), в чиято красива долина са най-плодородните земи на Челюстница. През селото протича р. Дичовица, която извира от местността Извор и се влива в Огоста.

Характерни за пейзажа са така наречените от местните хора лиски и венци – варовикови скалисти местности и надвиснали над пропасти зъбери. В местността Джонкин дол са известни входовете на две пещери, които не са изследвани.

В местността Предел има разработено находище на конгломерат.

Почвите са бедни.

Растителност: широколистни (дъб, габър, елша, скоруша) и иглолистни гори (бор). Отглеждат се лозя, овощни и зеленчукови градини, царевица, пшеница, картофи. В последните 10 години обработваемите площи силно са намалели.

Животински свят: сърна, глиган, лисица, язовец, белка, костенурка и др.

История

Според преданията първото име на селото е от X в. – Чифлиница, когато е съществувала манастирската воденица, издържала Чипровския манастир.

Жители на селото взимат участие в Чипровското въстание от 1688 година.^[2] Тогава в местността Балтин чукар при едно от трите сражения, в които хората от чипровския край са отстоявали независимостта си, са екзекутирани около 600 души.

Има още едно предположение за старото име на селото – Челестница. „Балтин чукар“ се състои от масивна скала и няма признак да е надгробна могила. Там наистина са клани българи от турците, „присъствали“ в нашите земи.

Културни и природни забележителности

В село Челюстница има 6 обекта, обявени за паметници на културата:

• Надгробна могила южно от селото;
• Средновековна крепост в местността „Градище“ 4 км северно от селото;
• Средновековно селище на 2 км южно от Челюстница;
• Антична и средновековна крепост „Калето“ на 2 км южно от селото;
• Паметник на загиналите в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война от село Челюстница, наречен Войнишки паметник и строен 1934 – 38 г.
• Църквата „Св. Параскева“, строена през 1854 г. от едри каменни блокове. Известният в средата на 19 в. археолог Борис Дякович, съобщава за два антични камъка с латински надписи, вградени от двете страни на църковната врата, които са от 233 г. и са издълбани върху гранит. Сега тази ценност е разбита, ограбена, потрошена. Кметицата на селото е подела кампания за реставрирането на църквата.

Редовни събития

Селският събор е всяка година в последната седмица на май. В миналото се е празнувал на две дати – Спасовден и Петковден, до края на 80-те години на 20 в. се е отбелязвал само на Петковден (или в последната неделя на м. октомври), а от около 15 – 20 години – само в края на май.

Други

Известни личности, родом от Челюстница:

Проф. Максим Божинов, доктор на селскостопанските науки. До 2001 г. е създал самостоятелно и в съавторство 11 сорта памук. Написал над 300 научни труда. Носител на „Златна значка“ на патентното ведомство и името му е записано в Златната книга на откривателите и изобретателите в България. Специалистите по света го определят като „Велик изследовател на памука“.