Черенча

Черенча е село в Североизточна България. То се намира в община Шумен, област Шумен.

Черенча
Черенча 43.309031, 26.778634 Черенча
Общи данни
Население	305 души[1] (31 декември 2024 г.) 14 души/km²
Землище	21,832 km²
Надм. височина	247 m
Пощ. код	9799
Тел. код	05318
МПС код	Н
ЕКАТТЕ	80546
Администрация
Държава	България
Област	Шумен
Община    – кмет	Шумен Христо Христов (БСП – ОЛ; 2023)
Кметство    – кмет	Черенча Хасан Хасанов (ДПС)

География

Селото е разположено в подножието на най-високия хълм в Североизточна България – 501 надморска височина, в западната част на Шуменското плато. Намира се на 18 км северозападно от град Шумен, в прехода между два от дяловете на шуменските височини. Източно от селото се извисява Новоселската планина, а хълмът Фисек, явяващ се най-западната част на Шуменското плато, отстои на запад от него.^[2]

История

Село Черенча е основано през 764 г. Намерените находки свидетелстват за наличието на стара култура в землището му. Археолози откриват средновековна крепост в местността Хисарлъка, северозападно от ската „Фисек баир“. Основите на крепостните зидове, запазени и до днес, говорят за живота на хората през няколко епохи – от най-ранния 4 век пр.н.е. до Втората българска държава.^[2]

В района на селото (местност Фисека) е намерена ранносредновековна прабългарска сабя.^[3]

До Освобождението в с. Черенча е имало 100 – 110 къщи и населението е било мюсюлманско. След Освобождението започнала бавна, но сигурна емиграция на мюсюлманите – настъпила съществена промяна в демографския облик на селото.^[2]

Днешното село е възникнало вероятно със заселване на турските колониалисти. През 1901 г. тук се установява първият българин Димитър Колисолу. В периода до 1910 г. идват и много семейства от Кюстендилско, привлечени от доброто географско положение и благоприятния климат за развитие на основния поминък – земеделие и животновъдство. През 1946 г. се каптира водата и се създава водопроводна мрежа, а през 1950 – 1951 г. селото се електрифицира. Построява се мост между селата Черенча и Средня. Строителството му трае три години (1941 – 1943). Строежът се е ръководел от инж. Коеджиков.^[2]

Население

Численост на населението според преброяванията през годините:^[4][5]

Година на преброяване Численост 1934 1222 1946 1363 1956 1154 1965 1075 1975 899 1985 719 1992 497 2001 415 2011 330 2021 307

Етнически състав

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:^[6]

	Численост	Дял (в %)
Общо	330	100,00
Българи	66	20,00
Турци	182	55,15
Цигани	32	9,69
Други
Не се самоопределят
Неотговорили	46	13,93

Обществени институции

Етнографска сбирка-музей със 100-годишна история се помещава в сградата на Начално училище „В. Левски“. Детска градина и читалище „Паисий Хилендарски – 1927“ функционират в селото.