Череповец

Черепове́ц (на руски: Череповец) е град в Русия, Вологодска област, административен център на градски окръг Череповец. Разположен е на брега на река Шексна при вливането ѝ в Рибинското водохранилище. Към 2016 г. има население от 318 536 души.^[1]

Череповец Череповец
— Град —
Забележителности в града
Череповец 59.133333, 37.916667 Череповец
Страна	Русия
Федерален субект	Вологодска област
Район	Череповски
Площ	121 km²
Надм. височина	130 m
Население	301 040 души (2023) 2488 души/km²
Кмет	Вадим Германов
Основаване	1777
Първо споменаване	1362 г.
Град от	1777
Пощенски код	162600 – 162606, 162608 – 162612, 162614 – 162616, 162618, 162620, 162622 – 162627
Телефонен код	+7 8202
МПС код	35
Часова зона	UTC+3:00
Официален сайт	cherinfo.ru
Череповец в Общомедия

История

Градът е основан през 1777 година с указ на императрица Екатерина II на мястото на изоставения през 1764 г. Череповски Воскресенски манастир (упоменат през 1449 г., предполага се, че е основан през 1362 г.). През 1796 г., след указът на Павел I, разделящ Руската империя на губернии, селището губи градския си статут. През 1802 г. Александър I издава указ, с който Череповец отново е превърнат в град. Основан е Череповският уезд. Гербът на града е утвърден през 1811 г. По времето на Френско-руската война от 1812 г. в редиците на народното опълчение участват повече от 1000 череповчани. Първото промишлено предприятие в града е построено през 1844 г. – металургичен завод с персонал от 40 души. През 1860 г. започват пътническите превози до Рибинск с параход. През 1905 г. е открита жп гарата. а градът става спирка на жп линията Санкт Петербург – Вятка. През 1927 г. влиза в състава на Ленинградска област, а от 1937 г. – във Вологодска. В периода 1948 – 1955 г. се построява Череповският металургичен завод. С откриването на завода, градът бележи голям икономически и социален подем. Строят се множество нови сгради, жилища и пътища, откриват се нови производства. В периода 1970 – 1979 се построява мост над река Шексна, а от другата му страна започва изграждането на нов градски район.^[2][3]

Население

Население по години

1856[3]	1897[4]	1913[3]	1926[4]	1931[3]	1939[4]	1959
2700	7000	8200	22 000	19 400	32 000	92 356
1967[3]	1970	1973[3]	1976[5]	1979	1982	1986[5]
165 000	188 348	214 000	237 000	265 933	283 000	299 000
1989[6]	1992[5]	1994[5]	1996	1998	2000	2002
310 463	317 000	319 000	320 000	322 000	324 400	311 869
2003[3]	2004	2005	2006	2007	2008	2009
311 900	310 800	309 500	308 400	307 800	308 000	309 010
2010	2011[3]	2012	2013	2014	2015	2016[1]
309 298	312 904	314 646	315 738	316 758	318 107	318 536

Климат

Климатът в Череповец е умереноконтинентален. Средната годишна температура е 3,3 °C, а средното количество годишни валежи е около 648 mm.^[7]

Климатични данни за Череповец
Месеци	яну.	фев.	март	апр.	май	юни	юли	авг.	сеп.	окт.	ное.	дек.	Годишно
Абсолютни максимални температури (°C)	5,4	6,7	16,0	26,0	32,2	33,7	35,7	36,2	27,8	22,5	12,8	8,5	36,2
Средни максимални температури (°C)	−6,6	−5,7	0,6	8,5	16,5	20,5	23,1	20,2	14,2	6,9	−1,1	−5,1	7,7
Средни температури (°C)	−10	−9,7	−3,8	3,4	10,5	14,9	17,5	14,7	9,4	3,6	−3,5	−7,9	3,3
Средни минимални температури (°C)	−14,1	−14,1	−8,3	−1,6	4,3	9,0	11,6	9,4	5,1	0,6	−6,2	−11,5	−1,3
Абсолютни минимални температури (°C)	−45,4	−40,3	−32,8	−23	−6,1	−3	0,7	−1,5	−9,5	−21,6	−31,3	−42	−45,4
Средни месечни валежи (mm)	46	37	38	31	45	76	72	77	57	60	54	55	648
Източник: Погода и Климат[7]

Икономика

Череповец е важен промишлен център. Най-голямата промишленост, развивана в града, е металургията. В града се намира комбинат „Северстал“, който е сред най-големите производители на стомана в Русия.^[8] Друга силно развита промишленост е химическата. Заводът „ФосАгро“ е най-големият производител на химически торове, както и на фосфорни и серни киселини в Европа.^[9] Според данни от 2011 г. Череповец е деветият най-голям промишлен център в Русия.^[10]

Транспорт

Градът е обслужван от летище Череповец и е важен железопътен възел. Череповец разполага с пътническо пристанище на Рибинското водохранилище, а чрез Волго-Балтийския канал има достъп до Балтийско море.

Образование

В градът се намират следните висши учебни заведения:

• Череповски държавен университет
• Череповско висше военно инженерно училище по радиоелектроника
• Институт по мениджмънт и информационни технологии към Санктпетербургския държавен политехнически университет
• Череповски филиал на Московската държавна академия по воден транспорт
• Череповски филиал на Института за бизнес и право
• Череповски филиал на Вологодския държавен университет
• Череповски филиал на Съвременната хуманитарна академия
• Череповски филиал на Санктпетербургския инженерно-икономически университет
• Череповски филиал на Столичната финансово-хуманитарна академия
• Череповски филиал на Университета по руско иновативно образование

Побратимени градове

• Горна Оряховица, България
• Аюд, Румъния
• Целе, Словения
• Молодечно, Беларус
• Балаково, Русия
• Клайпеда, Литва
• Дери, Ню Хампшър, САЩ
• Монтклеър, Ню Джърси, САЩ
• Ляоюен, Китай
• Раахе, Финландия

Личности

Родени в Череповец

• Василий Верешчагин (р. 1842), руски художник
• Александър Башлачов (р. 1960), руски бард
• Александър Рахманов (р. 1989), руски шахматист

Живели в Череповец

• Валерий Чкалов (р. 1904), руски летец
• Николай Амосов (р. 1913), украински хирург
• Йосиф Бродски (р. 1940), руски и американски поет
• Николай Носков (р. 1956), руски певец

Галерия

• 
  Паметник на бившия кмет на града И.Милютин.
• 
  Улица в Череповец.
• 
  Камерният театър.
• 
  Мостът над река Шексна при Череповец.
• 
  Жп гара Череповец.
• 
  Историко-етнографски музей „Усадба Галских“.
• 
  Църквата „Воскресенски събор“.

Външни препратки

• За Череповец Архив на оригинала от 2016-01-12 в Wayback Machine. – за туристи