Черкезки геноцид

Черкезкият геноцид или Депортация на черкезите е етническо прочистване на черкезите и други народи в Северен Кавказ, извършено от правителството на Руската империя през 1864 – 1867 година, след края на Кавказката война.^[1][2] Изселените се установяват главно в Османската империя.

Черкезки геноцид
— етническо прочистване —
„Изоставяне на аул от планинци при приближаването на руската армия“, картина от Пьотр Грузински от 1872 г.
Участници	Русия
Място	Северен Кавказ
Дата	1864 – 1867 г.
Жертви	400 000 – 1 500 000
Черкезки геноцид в Общомедия

Освен черкезите, принудителното изселване обхваща също абазините и в по-малка степен други етнически групи – ингуши, орстхойци, чеченци, осетинци и абхазци. Части на руската армия насилствено отвеждат хората от родните им места до Черно море, откъдето са товарени на кораби за различни османски пристанища. Числеността на засегнатото население не е точно установена – според различни оценки броят на загиналите е между 400 000 и 1 500 000 души,^[3] като сходен брой хора успяват да оцелеят след преселването.^[4]

Изселените черкези са разпределени от османските власти в различни части на страната, където, лишени от препитание и обвинявани в разбойничество и пренасяне на болести, те често влизат в конфликти с местното население. Около 250 хиляди черкези са заселени на Балканите, основната част от тях в България, където присъствието им изостря антиосманските настроения. След Руско-турската война от 1877 – 1878 година, голяма част от пристигналите на Балканите черкези отново се изселват зад новата османска граница.