Четвероевангелие на цар Иван Александър

Четвероевангелието на цар Иван Александър е илюстрован ръкопис на среднобългарски език, преписан през 1355 – 1356 г. от монаха Симеон за цар Иван Александър.

Четвероевангелие на цар Иван Александър
Страница от Четвероевангелието на цар Иван Александър с царските портрети
Автор	монах Симеон
Създаден	1355 – 1356 г. България
Оригинален език	среднобългарски
Вид	илюстрован ръкопис
Четвероевангелие на цар Иван Александър в Общомедия

Съдържание на ръкописа

Преписвачът Симеон е оставил обширна бележка на лист 274б-275а.^[1] Книгата съдържа 268 пергаментови листа с текста на четирите евангелия. Украсена с 366 многоцветни миниатюри, тя е един от най-разкошните български писмени паметници. С изключение на царските портрети (лист 2б^{[неработеща препратка]}, лист 3а^{[неработеща препратка]}), илюстрациите ѝ наподобяват тези на гръцки ръкопис № 74 в Националната библиотека в Париж.^[2]

Царските портрети в началото на четвероевангелието са съпроводени от следните надписи:

• Йоан Александър, в Христа Бога верен цар и самодръжец всем блъгаром и гръком;
• Теодора, в Христа Бога вернаа и новопросвещеннаа [тоест „новопокръстена“] царица и самодръжица всем блъгаром и гръком;
• Йоан Шишман цар, син великаго царя Йоана Александра;
• Йоан Асен цар, син царев

История на ръкописа

След падането на Търново през 1393 година четвероевангелието е изнесено в Молдова, където бива откупено от молдовския владетел Александър Добрия (бележка на лист 5а^{[неработеща препратка]}). През 17 век то попада, вероятно като дар на молдавските князе, в светогорския манастир „Свети Павел“. През 1837 г. англичанинът барон Робърт Кързън посещава манастира и (по собствените му думи) го получава заедно с Видинското евангелие като подарък от игумена.^[3] Скъпоценният ръкопис остава притежание на семейството на Кързън до 1917 година, когато неговата дъщеря, баронеса Зауш, го дарява заедно с цялата му сбирка от книги на Британския музей в Лондон. Преместен е в Британската библиотека, при основаването ѝ през 1973 година.

Ръкописът е проучен за пръв път от Петър Гудев.^[4] През лятото на 1925 г. го изследва и Богдан Филов.

На 3 ноември 2017 г. Четвероевангелието на цар Иван Александър е включено в Международния регистър на ЮНЕСКО „Паметта на света“.^[5] През юли 2018 г. е отпечатано първото пълно фототипно издание на четвероевангелието.