Чингиз Айтматов

Чингѝз Тореку̀лович Айтма̀тов е изтъкнат белетрист, който от 50-те години на 20-и век пише както на руски, така и на киргизки език разкази, повести, романи, сценарии.

Чингиз Айтматов Чыңгыз Айтматов
съветски и киргизки писател и политик
Роден	12 декември 1928 г. Шекер, Киргизия
Починал	10 юни 2008 г. (79 г.) Нюрнберг, Германия
Погребан	Киргизстан
Националност	СССР  Киргизстан
Учил в	Литературен институт „Максим Горки“
Работил	писател
Литература
Период	1952 – 2006
Жанрове	роман, повест
Дебютни творби	„Вестникарчето Дзюйдо“ (1952)
Известни творби	„Голгота“
Награди	Държавна награда на СССР (1968) Орден „Ленин“ (1971) Герой на социалистическия труд (1978) Октомврийска революция (1988) Червено знаме на труда (СССР) (1962) Орден „Дружба“ (1998) Орден на усмивката Австрийска държавна награда за европейска литература (1993)[1] Ленинска премия (1963) Унгарски орден за заслуги
Семейство
Съпруга	Керез Шамшибаева Мария Урматовна
Подпис
Уебсайт	Страница в IMDb
Чингиз Айтматов в Общомедия

На среща с читатели в Санкт Петербург (2007)

На български са превеждани негови произведения като романа „Голгота“ – развихрил огромни литературни полемики, „Клеймото на Касандра“, „Белият параход“, „Джамиля“, „Сбогом, Гюлсаръ!“, „Тополчице моя, с червена забрадка“, „Денят по-дълъг е от век...“ – обявен за бестселър, повестите „Ранни жерави“, „Синеоката вълчица“ и други.

Член на Академията на науките на Киргизката ССР. Няколко мандата е народен депутат във Върховния съвет на СССР от Киргизката ССР.

От 1990 до 1994 г. е посланик на СССР (после на Русия) в Люксембург, след това – на Киргизия в Русия, а в последните години на своя живот на Киргизстан в Бенелюкс.

Лауреат на Държавната премия на СССР. Почетен гражданин е на Бишкек.

Библиография

Мемориален комплекс Ата-Бейит на юг от Бишкек, Киргизия

• „Ашым“, в превод на руски език от киргизки Г. Гнездилова (1953)
• „Сыпайчи“, в превод на автора (1954)
• „На реке Байдамтал“, в превод на автора и на В. Горячий
• „Белый дождь“, в превод на Г. Гнездилова (1954)
• „Соперники“, в превод на А. Дмитриева (1955)
• „Лицом к лицу“, в превод на А. Дроздов (1957)
• „Джамиля“, в превод на А. Дмитриева (1958)
• „Верблюжий глаз“, в превод на автора и на А. Дмитриева (1960)
• „Тополёк мой в красной косынке“ (1961), в превод на автора
• „Первый учитель“ (1962)
• „Материнское поле“ (1963)
• „Красное яблоко“ (1964)
• „Прощай, Гульсары!“ (1966)
• „Белият параход“ (1970)
• „Восхождение на Фудзияму“ (1973, пиеса, в съавторство с Калтай Мухамеджанов)
• „Ранние журавли“ (1975)
• „Пегий пёс, бегущий краем моря“ (1977)
• „В соавторстве с землёю и водою...“ Очерци, статии, беседи, интервюта (1978)
• „Буранный полустанок“ (1980, известна и поз заглавието „И дольше века длится день“)
• „Плаха“ (1986)
• „Богоматерь в снегах“ (незавършен роман) (1988)
• „Ода величию духа“, в съавторство с японския философ Дайсаку Икеда (1990)
• „Белое облако Чингисхана]]“ (1991)
• „Тавро Кассандры“ (1996)
• „Встреча с одним бахаи“ (Беседа с Фейзола Намдар) (1998)
• „Когда падают горы (Вечная невеста)“ (2006)
• „Земля и флейта“ (неиздадено)^[2] (по другим данным „Флейта и земля“, в 1973—74 годах отдельные отрывки романа печатались в двух журналах Болгарии — „Пламьк“ и „Литературный фронт“, а в 1976 году роман был включен в 2-томный сборник трудов Ч. Айтматова, изданный на болгарском языке)^[3]
• „Плач охотника над пропастью или исповедь на исходе века“, в съавторство с Мухтар Шаханов
• „Ода величию духа. Диалоги“, в съавторство с японския философ Дайсаку Икеда (2017)^[4]