ШВАК (оръдие)

ШВАК (на руски: Шпитальный-Владимиров Авиационный Крупнокалиберный – Шпитални-Владимиров Авиационен Големокалибрен) е първото съветско авиационно оръдие с калибър 20 мм. То е създадено от конструкторите Б. Г. Шпитални и С. В. Владимиров през 1935 – 1936 г. на базата на създадената по-рано от тях 12.7-мм авиационна картечница ШВАК. Най-масовото съветско авиационно оръдие през Втората световна война – с него са въоръжени над 60 000 изтребителя^[1], известна част от щурмовиците Ил-2 образец 1941 г, както и много други самолети. Леко променен, моторният вариант на оръдието е монтиран и на танковете Т-40 и Т-60 в началния период на войната. Оръдието е произвеждано от 1936 г. до 1946 г., като само за периода от 1941 г. до 1944 г. са произведени над 102 000 оръдия ШВАК.

Тази статия е за 20-мм оръдие ШВАК. За картечницата със същото име вижте ШВАК (картечница).

---

20-мм авиационно оръдие ШВАК
Обща информация
Страна	СССР
Тип	автоматично оръдие
История на производство и служба
Изобретател	Борис Шпитални и Семьон Владимиров
Създаване	1935 – 1936
Производство	1936 – 1946
На въоръжение	1936 – до днес
На служба при	Въоръжени сили на СССР
Конфликти	Втора световна война
Варианти	3 20 mm варианта за монтаж на самолети 1 танков вариант (ТНШ) 12,7-милиметров предшественик
Габаритни характеристики
Маса	40 kg ШВАК (к) 42 kg ШВАК (т) 44,5 kg ШВАК (м)
Дължина	1679 mm ШВАК (к) 1726 mm ШВАК (т) 2122 mm ШВАК (м)
Дължина на цевта	1650 mm (SP/MP) 1255 mm (KP/TP)
Калибър	20 mm
Работни характеристики
Боеприпаси	20x99R
Скорострелност	700 – 800 изстр/мин.
Начална скорост	815 m/s
Боеви комплекс
Машина носител	И-153П, И-16, Як-1, Як-7Б, Як-9, ЛаГГ-3, Ла-5, Ла-7, Пе-3, Хоукър Хърикейн (доставяни по програмата Ленд-лийз), Ил-2, Пе-2, Пе-8, Ер-2, Ту-2
20-мм авиационно оръдие ШВАК в Общомедия

Създаване

Полигонните изпитания на новосъздадената картечница ШВАК през 1935 г. показват, че благодарение на големия запас от якост, заложен в конструкцията, калибърът ѝ може да бъде увеличен по пътя на замяната на ствола, без това да се отрази на габаритите. С това се заема бригада конструктори и скоро новото оръдие е готово. В началото съществуват известни опасения как ще се държи оръдието във въздуха и как ще се отрази монтирането му на полетните характеристики на съществуващите по това време самолети. За целта то е монтирано на изтребител И-16 и известният пилот-изпитател В. П. Чкалов провежда всестранни изпитания на новата система. Те преминават успешно и през 1936 г. 20-мм авиационно оръдие ШВАК е прието на въоръжение. Първото му бойно използване е през 1939 г. в сраженията при р. Халхин-Гол.

Устройство и варианти

Устройството на оръдието е еднакво с това на картечницата, на чиято база е създадено, като разликата е само в калибъра. Автоматиката му работи на принципа на използването на енергията на барутните газове, отвеждани през отверстие в канала на ствола. Захранването с боеприпаси е лентово, презареждането е механично или пневматично.

Оръдието ШВАК се произвежда в три варианта:

• крилен (за монтиране в крилата на самолета) – среща се и под обозначенията ШВАК (к), ШВАК-К
• турелен (за монтиране на специална въртяща се установка „турел“ – от френски „tourelle“ – предназначена обикновено за защита на задната полусфера на самолета и обслужвана от отделен член на екипажа) – среща се и под обозначенията ШВАК (т), ШВАК-Т (с ШВАК-Т е обозначавано и монтираното на танкове оръдие ШВАК)
• моторно оръдие (оръдие, стрелящо през кухия вал на двигателя, въртящ витлото). То се отличава с по-голяма дължина, наличието на амортизатор и още някои дребни изменения. Среща се и под обозначенията ШВАК (м), ШВАК-М. С този вариант след лека доработка са въоръжавани леките танкове Т-40 и Т-60. През декември 1941 г. след окончателна доработка, танковото оръдие получава името ТНШ.

Боеприпаси

Оръдието използва различни типове снаряди с калибър 20x99R. Първоначално в боекомплекта му влизат осколъчно-запалителни и бронебойно-запалителни снаряди. Гилзите им са месингови с цилиндрична форма и имат ръб в дънната част, леко излизащ извън тялото на гилзата. Извличането на тези гилзи след изстрел е затруднено, тъй като започва при все още съществуващо остатъчно налягане на барутните газове в канала на ствола, когато стените на гилзата все още са притиснати към стените на патронника. По тази причина често се получават напречни пукнатини по гилзата и разкъсвания на ръба, което води до увреждане на следващия снаряд и прекратяване на автоматичната стрелба. При шурмовика Ил-2 бронебойно-запалителните снаряди БЗ-20 се оказват недостатъчно ефективни за борба с немските танкове – те често рикошират от бронята им, а при проведените изпитания се оказва, че изобщо не пробиват бронята на средните танкове Pz. III Ausf G^[2]. Това налага използването на самолетите Ил-2, въоръжени с ШВАК, да се пренасочи към атакуване на пехотни части, цистерни с гориво, артилерия и снабдителни обози. По-късно са разработени осколъчно-фугасни и осколъчно-фугасни-запалителни снаряди за оръдието, както и различни подкалибрени варианти.

Вижте също

• ШКАС
• ТНШ