Шелдън Глашоу

Шелдън Лий Глашоу (на английски: Sheldon Lee Glashow) е американски физик, носител на Нобелова награда за физика за 1979 година.

Шелдън Глашоу Sheldon Lee Glashow
американски физик
Роден	5 декември 1932 г. (92 г.) Бруклин, Масачузетс, САЩ
Религия	атеизъм
Националност	САЩ
Учил в	Харвардски университет[1] Университет „Корнел“ Бостънски университет
Работил в	Харвардски университет Бостънски университет Калифорнийски университет – Бъркли
Научна дейност
Област	Физика
Известен с	теория на електрослабото взаимодействие; критика на теорията на суперструните
Награди	Нобелова награда за физика (1979)
Уебсайт	Страница в IMDb
Шелдън Глашоу в Общомедия

Биография

Роден е на 5 декември 1932 година в Бруклин, Масачузетс. Завършва Природоматематическа гимназия в Бронкс, Ню Йорк, където са съученици със Стивън Уайнбърг. Получава бакалавърска степен от Корнелския университет, а докторска дисертация защитава през 1959 г. в Харвард. Понастоящем е професор по математика и физика в Бостънския университет.

През 1960 г. предлага първоначална теория на електрослабото взаимодействие, която по-късно Абдус Салам и Стивън Уайнбърг доразвиват в пълна теория^[2], за което тримата споделят Нобеловата награда за 1979. По-късно заедно с Джон Илиополус и Лучано Маяни предсказва теоретично чаровния кварк.

Глашоу е отявлен критик на теорията на суперструните, главно поради липсата на каквито и да е нови наблюдаеми следствия от тази теория. Навлизането на суперструнната теория в Харвард е главната причина Глашоу да напусне университета.