Южна Тарауа

Южна Тарауа (на английски: South Tarawa; на кирибатски: Tarawa Teinainano) е столицата на Кирибати. В града живее приблизително половината от населението на страната.^[1] Южна Тарауа административно включва всичките малки островчета от Бетио на запад до Бонрики и Танаеа на изток. Те са свързани с общ път. Населението на града е 63,439 към 2020 г.^[2]

Южна Тарауа South Tarawa
— град —
Южна Тарауа 1.333333, 172.966667
Страна	Кирибати
Площ	15,76 km2 km²
Надм. височина	3 m
Население	63 439 души (2020)
Часова зона	UTC+13:00
Южна Тарауа в Общомедия

В Южна Тарауа се намира по-голямата част от правителството, търговските и образователните съоръжения в Кирибати. В Бетио се намира Върховният съд, в Байрики – Държавният дом, правителствените министерства и чуждестранните върховни комисии, в Теаоререке – Южнотихоокеанският университет, в Амбо – Законодателното събрание, а в Науереуере – централната болница. Римокатолическият диоцез се намира в Теаоререке, протестантската църква на Кирибати – в Антебука, а църквата на Исус Христос на светиите от последните дни – в Ейта.^[3]

География

Южна Тарауа е низ от островчета, разположен между лагуната Тарауа на север (максимална дълбочина 25 m) и Тихия океан на юг.^[4] Островната верига е образувана от седименти от лагуната.^[5] Процесът на натрупване на почва се захранва от преобладаващите източни ветрове и може да се обърне през периоди на доминиращи западни ветрове.^[6]

В днешно време островчетата са свързани с пътища, образувайки един дълъг остров върху рифа по дължина на южната страна на лагуната Тарауа. По-голямата част от Южна Тарауа се намира на по-малко от 3 m над морското равнище, като средната височина е едва 450 m.^[3] Това прави острова изключително уязвим към изменението на климата и природните бедствия. Влиянието на покачващото се морско равнище и свързаното с него засоляване на почвите заплашват запасите от прясна вода на острова.^[7]

Към 1978 г. в Южна Тарава живеят 17 921 души. След като Кирибати получава независимост през 1979 г. населението на града почти се устроява до 50 182 души в наши дни.^[2] В днешно време Южна Тарауа е едно селище, разпростиращо се от североизточния край на острова, Танаеа, до югозападния му край, Бетио.

Климат

Климатът в Южна Тарауа е топъл и влажен през цялата година, а средногодишните валежи са относително високи. Все пак, валежите са доста непредсказуеми.

Климатични данни за Южна Тарауа
Месеци	яну.	фев.	март	апр.	май	юни	юли	авг.	сеп.	окт.	ное.	дек.	Годишно
Абсолютни максимални температури (°C)	35,0	33,0	35,0	34,5	34,5	33,5	34,5	34,5	34,5	35,0	35,0	35,0	35,0
Средни максимални температури (°C)	30,7	30,6	30,7	30,7	30,8	30,8	30,9	31,0	31,1	31,2	31,3	30,9	30,9
Средни температури (°C)	28,2	28,1	28,1	28,2	28,4	28,3	28,2	28,3	28,4	28,6	28,5	28,2	28,3
Средни минимални температури (°C)	25,3	25,3	25,2	25,3	25,5	25,3	25,1	25,2	25,3	25,4	25,4	25,3	25,3
Абсолютни минимални температури (°C)	21,5	22,5	22,5	22,5	21,0	21,0	21,0	21,5	22,5	22,0	22,5	22,0	21,0
Средни месечни валежи (mm)	271	218	204	184	158	155	168	138	120	110	115	212	2052
Средно количество слънчеви часове	220.1	192.1	207.7	201.0	229.4	219.0	229.4	257.3	243.0	260.4	240.0	189.1	2688.5
Източник: Deutscher Wetterdienst[8]

История

Тарауа играе централна роля в кирибатската митология и култура, но животът в Южна Тарауа е малко по-различен от този на другите острови, преди да се превърне в седалище на колониалното правителство на протектората Острови Гилбърт и Елис. При Бетио се води битката за Тарауа между САЩ и Японската империя през Втората световна война.

Икономика

Южна Тарауа е икономическият център на Кирибати. Тук се намира главното пристанище, главното летище, както и повечето предприятия. Копрата, която се добива на останалите острови, се преработва в Бетио, където се получава масло за международния пазар. Развит е риболовът, изнася се риба тон.

Вносът е много по-голям от износа и повечето домакинства в Южна Тарауа разчитат на държавна заетост и парични преводи от роднини, работещи в чужбина. Безработицата и недостатъчната заетост са сериозен проблем. През 2010 г. само 34% от възрастните в града (над 15-годишна възраст) работят за пари.