Юридически факултет (УНСС)

Юридическият факултет при УНСС (създаден като Юридически департамент) е правоприемник на създадената през 1920 г. катедра „Правни науки“. Самият факултет е учреден с решение на АС от 20 март 1991 г.^[2] Основната мисия на Юридическия факултет е предоставянето на висококачествено обучение по право на студентите и докторантите в ОКС „магистър“ и ОНС „доктор“.

Вижте пояснителната страница за други значения на Юридически факултет.

---

Юридически факултет при УНСС
Facultas Iuridica in Universitas de nationalibus et mundi oeconomia
Девиз	Духът прави силата
Основаване	1920 г. (катедра „Правни науки“) 1991 г. (Юридически факултет)
ВУЗ	УНСС
Местоположение	Район „Студентски“, София, България
Декан	доц. д-р Мирослав Димитров
Преподаватели	80
Студенти	1354[1]
Цветове	Пурпур
Членства	European Law Faculties Association
Уебсайт	law.unwe.bg
Местоположение в София 42.651336, 23.348994
Юридически факултет при УНСС в Общомедия

История

 Основна статия: Катедра „Правни науки“ (УНСС)

Историческият анализ разкрива началото на юридическото образование в УНСС в далечната 1920 г., когато е открит Свободният университет за политически и стопански науки. Той става второто висше училище в страната след Софийския университет и първото със специализиран икономически профил. Свободният университет носи новаторски характер и в друг аспект. За кратко време той се утвърждава като втори висш образователен и научен център в България, включително и в юридическото образование. Развитието на правното образование в УНСС може да се раздели условно на три периода, през които се очертават няколко основни тенденции. ^[3]

Начален период 1920 – 1940 г.

Паметникът на проф. Стефан Бобчев, пред централния вход на УНСС. Стефан Бобчев е бележит български юрист, публицист и политик. Основател и първи ректор на УНСС.

В началния период, юридическото образование е позиционирано в един от трите основни факултета – Административно-финансов, който има за задача да подготвя кадри за публичния и частния сектор в областната администрация, финанси, митници, индустрия, застраховане, банки и др. Характерно за този период е усиленото изучаване на редица правни дисциплини – Основи на държавата и правото, Сравнително гражданско право, Конституционно право, Административно право, Съдебно право, Търговско право, Международно частно право, Финансово право^[4]. Преподаватели са видни професори и академици – проф. Стефан Бобчев, акад. П. Стайнов, Петър Богоевски, Тодор Кулев, Стефан Демостенов, Иван Кинкел, Димитър Мишайков и Георги Генов. Преподаватели от Юридическия факултет на Софийския университет Стефан Баламезов, Венелин Ганев, Петър Абрашев, Константин Бобчев, Йосиф Фаденхехт, Любен Диков, Любен Василев, Александър Кожухаров и Петко Венедиков и др^[5]. През 1930 е въведено и Трудово право, малко по-късно и Кооперативно право. За първи път през 1930 г. акад. Стайнов и проф. Т. Кулев въвеждат практикум по Административно право. През 1932 (след трансформирането на Свободния университет в Държавно висше училище за финансови и административни науки – ДВУФАН) започва разработването и решаването на правни казуси по идея на проф. Ст. Бобчев, проф. Генов и д-р Стоян Данев. Силно се изучават и чужди езици. Големият залог за успехите, придобитият авторитет за развитието на юридическото образование за този начален период е и неговият силен преподавателски екип. През 1939 година в административния факултет на университета са създадени две правни катедри: катедра „Държавно и конституционно право“ и катедра „Трудово право и социално законодателство“. В този факултет са преподавани 10 правни дисциплини. Дисциплината Търговско право на студентите икономисти е преподавана от проф. д-р Любен Диков. За нуждите на тези студенти той е написал учебника „Търговско право“ в два тома в обем на 1030 печатни страници.^[6]

Междинен период 1940 – 1991

През 1940 г. със закон Свободният университет е „национализиран“(ДВ бр. 126/1940 г.) ^[7] и приема наименованието „Държавно висше училище за финансови и административни науки“. В неговия състав продължават да функционират няколко правни катедри. Това са^[8]:

• В структурата на финансовия факултет:
  • Катедра „Финансова наука и финансово право“;
  • Катедра „Гражданско и търговско право“'

• В структурата на административния факултет:
  • Катедра „Държавно и конституционно право“;
  • Катедра „Административно право“;
  • Катедра "Трудово право и социално законодателство.

В четирите катедри се провежда обучение по дисциплините: Основи на правото, Финансово право, Административно право и процес, Основи на наказателното право и престъпления по служба, Финансово наказателно право, Основи на гражданския процес, Основи на наказателния процес, Кооперативно право, Конституционно право, Трудово и социално право, Общинско право, Междудържавно и международно частно право.

Седем години по-късно със Закон за висшето образование (ДВ, бр. 153 от 5 юли 1947 г.) ДВУФАН и Държавностопанският отдел при Юридическия факултет на Софийския държавен университет принудително се сливат и се създава Факултет за стопански и социални науки при Софийския университет. По този начин правните катедри, функционирали при ДВУФАН, продължават своята дейност в рамките на новосформирания факултет. Четири години по-късно с възстановяване самостоятелността на висшето училище под наименованието „Висш икономически институт“^[9] четирите правни катедри се сливат в една, наречена катедра Правни науки. Преподаватели в катедра Правни науки са професорите Михаил Геновски, Димитър Димитров и Веселин Христофоров. Ръководител на катедра Правни науки от нейното основаване през 1954 година, с известно прекъсване през периода 1973 – 1983 г., до 1989 г. е бил проф. Димитър Димитров^[10]. След него ръководители на катедрата са били: проф. д-р Петър Атанасов, проф. д-р Емил Златарев и проф. д-р Филип Рачев. В своята учебно-възпитателна дейност катедра Правни науки е провеждала линията на профилирано обучение по правните дисциплини на студентите от икономическите специалности. През 1975 г. в резултат на извършената реформа в учебните планове за студентите от икономическите специалности са били създадени дисциплините: Правно регулиране на вътрешната търговия, Правно регулиране на материално техническото снабдяване, Транспортно право, Финансово право и Трудово право. През 1984 г. в резултат на извършената втора реформа в учебните планове за студентите от първи курс на всички икономически специалности е въведена дисциплината Основи на правото на НРБ, а за студентите от втори и трети курс − дисциплината Стопанско право, плюс профилирана правна дисциплина. Преподавани дисциплини са още Гражданско и Търговско право на капиталистическите страни, Финансово и данъчно право, Административно право и процес и други.

Първият учебен курс по Търговско право в България, който проф. Любен Диков пише специално за студентите в Свободния университет (дн. УНСС)

През този период е характерна и една нова тенденция в развитието на юридическото образование на университета, а именно подготовката на собствените кадри на факултета и създаването на условия за тяхното научно израстване. През въпросния период преподавателският състав се разширява със собствени кадри. През 1970 г. в катедрата постъпва на работа като асистент Филип Рачев, през 1972 г. – Божана Неделчева, през 1974 г. постъпват като доценти Петър Арсов и Никола Каменов и като асистент Златка Сукарева, през 1975 г. постъпват като асистенти Елена Кирчева и Николай Николов, през 1979 г. постъпват като доценти д-р Емил Златарев и д-р Иван Владимиров, а през 1988 г. постъпва като доцент д-р Любен Караниколов. През следващите години в катедрата постъпват като асистенти: Ирина Мулешкова, Христина Балабанова, Валери Димитров, Свилена Симеонова, Слави Кралев, Борис Ланджев и други.^[11]

Съвременен период 1991 – до наши дни

Третият период от развитието на юридическото образование в УНСС се характеризира с учредяването на самостоятелен юридически факултет, на основата на вече съществуващия Юридически департамент. Негов първи декан е проф. Любен Караниколов. Като основател и дългогодишен ръководител на Юридическия факултет, проф. Караниколов преутвърждава, доразвива и обогатява наложилилите се вече един век традиции в юридическото образование в УНСС. ^[12]

Структура

В структурата на факултета са включени четири катедри:

• „Частноправни науки“, с ръководител доц. Вълчин Даскалов
• „Публичноправни науки“, с ръководител проф. Нина Чилова
• „Наказателноправни науки“, с ръководител доц. Бойка Чернева
• „Международно право и право на ЕС“, с ръководител доц. д.ю.н. Живко Драганов

Академичен състав

 Основна статия: Преподаватели в УНСС

Академичният състав се състои от 80 преподаватели, от които 30 са професори и доценти. Декан на Юридическия факултет от м. неомври 2023 г. е доц. д-р Мирослав Димитров.

Администрацията на Юридическия факултет се намира в сградата на „Нов корпус“ на УНСС

Обучение

Срокът на обучението в степен „магистър“ е 11 семестъра и завършва с полагането на три държавни изпита (писмен и устен) по „Гражданскоправни науки“, „Наказателноправни науки“ и „Публичноправни науки“ в съответствие с Наредбата за единните държавни изисквания за придобиване на висше юридическо образование. Завършилите обучението получават професионалната квалификация „юрист“, като придобиват юридическа правоспособност след 6-месечен юридически стаж и полагане на практико-теоретичен изпит в съответствие с изискванията на Закона за съдебната власт.

В рамките на учебната програма, въз основа на дългосрочен договор с американския „Център за правни изследвания“ в Залцбург, Австрия, от началото на учебната 2006/2007 г. всеки семестър се провежда отделен курс по американско право от страна на висококвалифицирани американски адвокати. Обучението се извършва изцяло на английски език в рамките на 45 академични часа. В учебния план на Юридическия факултет е предвиден курс и по австрийско право на немски език.

Акредитация

Юридическият факултет е акредитиран да обучава докторанти по докторски програми:

• „Административно право и административен процес“,
• „Финансово право“,
• „Гражданско и семейно право“,
• „Изобретателско, авторско и патентно право“,
• „Римско частно право“,
• „Теория на държавата и правото. Политически и правни учения“,
• „Наказателно право“,
• „Наказателно-процесуално право“.
• „Трудово право и обществено осигуряване“
• „Международно право“
• „Международно частно право“
• „Гражданскопроцесуално право“

През 2016 г. професионално направление „Право“ със специалност „Право“ получава нова акредитация от Националната агенция за оценяване и акредитация с оценка 9.19.

Рейтинг

Макар да отваря врати по едно и също време с други сродни звена, Юридическият факултет на УНСС формира собствена визия и се утвърждава като един от значимите центрове на българската юридическа наука. Класациите са противоречиви, но винаги нареждат факултета на първо^[13] или на второ място^[14] в България. От публикувания рейтинг на висшите училища в направление „право“ за 2019 г. e видно, че юристите на УНСС са с най-висок процент на приложение на придобитото образование^[15] и с най-висок среден месечен облагаем доход за страната в сравнение с възпитаниците на всички останали правни факултети. ^[16]

През 2011 г. на тържественото събрание по повод 20-годишнината от създаването на Юридическия факултет, тогавашният ректор на УНСС проф. д-р Борислав Борисов изтъква, че „Юридическият факултет е лидер сред сродните университетски звена в страната“. Ректорът се позова на кандидатстудентска кампания 2011, когато 7 кандидат-юристи се борят за едно място в УНСС, a конкуренцията в Софийския университет е била само от 3 души за място.^[17]

В класация на МОН от 2017 г., Юридическият факултет е класиран на първо място из между останалите факултети в страната по критерий „Научна дейност“.^[18]

Научноизследователска дейност

Юридическият факултет организира научноизследователската дейност в областта на правните науки като подпомага и насърчава индивидуалните и колективни научни изследвания в сътрудничество с национални, международни и чуждестранни институции, стремейки се към достигане на високите научни стандарти чрез научни публикации, издаване на научно списание, организиране на национални и международни научни форуми, и изграждане на научни центрове.