Юрий Яковлев (актьор, 1930 – 2002)

български актьор From Wikipedia, the free encyclopedia

Remove ads

Юрий Юриевич (Георгиев) Яковлев е български театрален и кино-актьор, син на руския актьор и режисьор Юрий Д. Яковлев, живял и работил в България през 1920 – 1922 и от 1933 година до смъртта си през 1938 година.

За други личности с това име вижте Юрий Яковлев.
Бързи факти Роден, Починал ...
Remove ads

Ранен живот и кариера

Thumb
Паметна плоча на актьора Юрий Яковлев (1930 – 2002) на фасадата на дома му на бул. „Христо Ботев“ 41, София

Юрий Юриевиеч е роден през 1930 година в Рига по времето, когато баща му работи за основаването на драматичен театър в града. Три години по-късно семейството се установява за постоянно в София. Майка му е известната оперна певица Жана Сладкарова – Яковлева. Нейният брат Ангел Сладкаров е създателят на оперетата в България. В това артистично семейство логично стъпването му на сцена става още на 7 г. възраст в спектакъл на баща му „Черното петно“ в Народния театър. Това не пречи при първото си кандидатстване в Театралната академия да бъде скъсан, но на следващата година го приема в класа си проф. Боян Дановски. През 1955 – 1956 година играе на сцената на Пернишкия театър.

Между 1956 и 1964 година участва в трупата на театър „Трудов фронт“. Следват три години в театър „Народна сцена“. През 1967 година е поканен от професора си Боян Дановски при създаването на Нов драматичен театър „Сълза и смях“, където играе до пенсионирането си през 1992 година. От 1971 година ръководството на театъра предлага Юрий Яковлев за званието „заслужил артист“, но 7 години по ред в ЦК на БКП го отхвърлят, защото не е партиен член. Чак през 1979 година званието „заслужил артист“ му е присъдено.

Безпартиен той остава до края на дните си. Независимо от това преживява едно емоционално „политическо“ събитие в живота си. На 26 октомври 1989 г. е един от арестуваните в градинката при „Кристал“, но не като активист на „Екогласност“, а заради гражданското му негодувание и неподчинение на заповедта да не влиза в градинката. Милиционерите от патрулката го оставят в Южния парк с репликата: „Нали искаше свободно да пушиш цигара в градинката, ето ти градинка – пуши!“ Съпругата му, Наталия Яковлева, е балетен педагог. Има две дъщери Анна Яковлева – продуцент в БНТ и Жана Яковлева – актриса.

Remove ads

Роли в театъра

Има роли в десетки театрални пиеси:

  • „Иванко“от Васил Друмев, реж. Ст. Кортенски, 1955 г. / в ролята на цар Асен/
  • „Коварство и любов“ от Фридрих Шилер, реж. Георги А.Стаматов, 1955 г./ в ролята на Президент фон Валтер/
  • „Госпожа Министершата“ от Бранислав Нушич, реж. Жарко Павлович, 1956 г.
  • „Сине мой“ от Л. С. Тирина, реж. Стефка Прохаска, 1956 г.
  • „Дом в покрайнините“ от Алексей Арбузов, реж. Жарко Павлович, 1956 г.
  • „Кражба“ по Джек Лондон, реж. Йордан Черкезов, 1957 г./ в ролята на Хауърд Нокс/
  • „Платон Кречет“ от Александър Корнейчук, реж. Желчо Мандаджиев, 1957 г.
  • „Мъртва хватка“ от Джон Голсуърти, реж. Йордан Черкезов, 1958 г.
  • „Мандрагора“ на Едуардо де Молина
  • „Кучето на градинаря“ на Лопе де Вега
  • „Вампир“ на Антон Страшимиров
  • „Зелената брадавица“ на Н.Русев, реж. Димитрина Гюрова
  • „Майка“ от Карел Чапек, реж. Стефка Прохаска, 1961/62 г.
  • „Изгубеният син“ от Алексей Арбузов, реж. Юлия Огнянова, 1962 г.
  • „Госпожата на господин търговеца на сирене“ от Георги Марков, реж. Юлия Огнянова, 1963 г.
  • „Хората остават на брега“ от Николай Парушев, реж. Юлия Огнянова, 1963 г.
  • „Болшевики“ от Михаил Шатров, реж. Николай О.Масалитинов
  • „Защото сме аристократи“ от Николай Погодин, реж. Надежда Сейкова, 1966/67 г.
  • „Този безумец Платонов“ от А. П. Чехов, реж. Димитрина Гюрова, 1967 г.
  • „Очите ми зелени, устата ми хубава“ по Джеръм Селинджър, реж. Павел Павлов, 1967 г.
  • „След грехопадението“ от Артър Милър, реж. Надежда Сейкова, 1967/68 г.
  • „Посещение на страха“, от К.Хоински, реж. Димитрина Гюрова, 1968
  • „Щастието не идва само“ от Боян Балабанов, реж. Виктор Марков, 1969 г.
  • „Солунският чудотворец“ по Фани Попова-Мутафова, реж. Павел Павлов, 1969 г.
  • „Цезар и Клеопатра“ от Дж. Бърнард Шоу, реж. Павел Павлов / в ролята на Британикус/
  • „Вечерите на Иван Гилин“ от Николай Парушев, реж. Димитрина Гюрова, 1969 г.
  • „Процесът Ричърд Уевърли“ от Ролф Шнайдер, реж. Надежда Сейкова, 1969/70
  • „Скакалци“ на Ст. Л.Костов, реж. Надежда Сейкова, 1970 г.
  • „Монсерат“ от Еманюел Роблес, реж. Надежда Сейкова, 1971 г.
  • „Горещи нощи в Аркадия“ от Драгомир Асенов, реж. Димитрина Гюрова, 1972 г.
  • „На война като на война“ от Надежда Драгова и П.Сефанов, реж. Николай Люцканов, 1972 г.
  • „Г-н Пунтила и неговият слуга Мати“ на Бертолт Брехт, реж. Боян Дановски, 1973 г.
  • „Мечтател безумен“ от Надежда Драгова и Първан Стефанов, реж. Николай Люцканов, 1973 г.
  • „Три сестри“ на Антон Чехов, реж. Димитрина Гюрова
  • „Просто жена“ от Николай Парушев, реж. Димитър Стоянов, 1974 г.
  • „Игра на котки“ от И.Йоркени, реж. Петър Чернев, 1974 г.
  • „Последните“ на Максим Горки, реж. Димитър Стоянов, 1974/75 г.
  • „Р. У. Р.“ на Карел Чапек, реж. Николай Колев, 1975 г.
  • „С любимите не се разделяй“ от А.Володин, реж. Димитър Стоянов, 1975 г.
  • „Дон Жуан“ от Ж. Б. Молиер, реж. Стойко Генов, 1975/76 / в ролята на Сганарел/
  • „Момиче без зестра“ на Ал. Н.Островски, реж. Надежда Сейкова, 1976 г. /в ролята на Кнуров/
  • „Пред залез слънце“ от Герхард Хауптман, реж. Уляна Матева, 1977 г.
  • „Празникът“ от Коста Странджев, реж. Николай Колев, 1977 г.
  • „Не сме ангели“, от Паул Йоаким, реж. Анка Дорошенко, 1977 г.
  • „Полет над кукувиче гнездо“ на Дейл Васерман, реж. Красимир Спасов, 1977/78 / в ролята на Вожда Бромдън/
  • „Ние, долуподписаните“ от Александър Гелман, реж. Асен Шопов, 1979 г.
  • „Есента на един следовател“на Георги Данаилов, реж. Красимир Спасов, 1980/81 г.
  • „Обратна връзка“ от Александър Гелман, реж. Асен Шопов
  • „Фамилия Лапарски“ /Комедия без име" от Ст. Л.Костов, реж. Димитър Стоянов / играе Лапарски/
  • „Старчето и стрелата“ от Никола Русев, реж. Красимир Спасов
  • „Отивам си, защото те обичам“
  • „Съдията и жълтата роза“ на Георги Данаилов, реж. Николай Колев
  • „Любов под брястовете“ на Юджийн О'Нийл, реж. Димитър Стоянов
  • „Тази малка земя“ от Георги Джагаров, реж. Димитър Стоянов, 1986 г.
  • „Крадецът на автобуси“ от Георги Данаилов, реж. Гриша Островски, 1986 г.
  • „Нещо като Аляска“ от Харолд Пинтър, реж. Димитър Стоянов, 1986/87
  • „Дом в небесата“ от Иржи Хубач, реж. Симеон Димитров, 1987 г.
  • „Онова нещо“ от Христо Бойчев, реж. Димитър Стоянов, 1988 г.
  • „Благородният испанец“ от Съмърсет Моъм, реж. Димитър Стоянов, 1989 г.
  • „Останалото е мълчание“ от Вилма Делмар, реж. Димитър Стоянов, 1996 г.
Remove ads

Телевизионен театър

Филмография

Повече информация Година, Филми и Сериали ...
  • „Трагедията на ХХ век“ (1993) – документален, 11 серии – Петровский
Remove ads

Източници

  • Енциклопедия България, том 7, Издателство на БАН, София, 1996;

Външни препратки

Loading related searches...

Wikiwand - on

Seamless Wikipedia browsing. On steroids.

Remove ads
Remove ads