пещера в България From Wikipedia, the free encyclopedia
Ягодинската пещера е пещера в Родопите, България. Наречена е на намиращото се в близост село Ягодина.
| Ягодинска пещера | |
  Местоположение в България | |
| Местоположение | Борино, България |
|---|---|
| Дължина | ~10 000 m |
| Температура | 6 °C |
| Влажност | 92% |
| Откриване | 1982 г. |
| Входове | 2 изкуствени |
| Трудност | лесна |
| Достъп | 1100 m за туристи |
| Обект на БТС |  89. Ягодинска пещера и Буйновско ждрело |
| Печат | да |
| Уебсайт | www.yagodinska-peshtera.com |
| Ягодинска пещера в Общомедия | |
Ягодинска пещера отстои на 20 км южно от град Девин и на 3 км югозападно от село Ягодина. Разположена е на десния бряг на Буйновска река, която е оформила и най-дългото ждрело в България – Буйновското ждрело с дължина 7 километра. До пещерата се стига по шосето Девин-Доспат, като се завива вляво при стената на язовир „Тешел“. Поради това, че пътят от Тешел до пещерата е еднолентов и над 35 местни автобуси не могат да се придвижат, се предлагат маршрутни превози. Пред пещерата има паркинг и ресторант.
Ягодинската пещера е дълга 10 км и е разположена на три етажа, от които само третият (най-нисък) е облагороден и електрифициран. За туристите в него е изградена 1100-метрова пътека. Входът и изходът към този етаж са изкуствено прокопани тунели с дължина съответно 150 и 80 м. Общата денивелация на пещерата е 36 м.
Естественият вход на пещерата води към първия ѝ етаж, където е открито древно жилище, обитавано около IV хилядолетие пр. Хр. Находките говорят, че то е било дом на умели майстори-грънчари. Глината е добивана от вътрешността на пещерата и от коритото на Буйновска река. Съдовете са били изпичани в глинени пещи. Обитателите са принудени да напуснат своя дом след срутване, причинено от земетресение.
Пещерата е уникална със своите безброй сталактити, сталагмити, сталактони, „завеси“, „леопардови кожи“ (различно оцветени скални слоеве), пещерни перли. Тя има постоянна температура от 6 °C и влажност 92%.
Някои от вътрешните ѝ оформления напомнят за Дядо Коледа, Снежанка и седемте джуджета, Богородица и Младенеца, Пижо и Пенда, форми на животни и фантастични фигури.
Тук на 31 декември срещу 1 януари, край елха, която остава свежа няколко години, спелеолози честват Нова година. В същата зала са се състояли 200 сватби.
През 1993 г. при малък сондаж край входа на пещерата проф. Златозар Боев е намерил костни останки на три вида птици – изчезналия от страната тетрев, както и глухар и обикновен мишелов[1]
Поради огромната обща дължина на подземните галерии в Ягодинската пещера тя е сред важните места за опазването на популациите от прилепи в региона.
През различните сезони в пещерата са регистрирани общо 11 вида:[2]
Шест от срещащите се в района на Ягодинската пещера видове са сред приоритетните за опазване за цяла Европа – големият и малкият подковоноси, както и четири вида нощник: големият, остроухият, дългоухият и трицветният. През летните месеци най-значим за прилепите е естественият вход на пещерата. В периода 15 август до 30 септември пещерата е важно място за есенно струпване. По това време около входа, всяка вечер се струпват множество мъжки и женски екземпляри от около 9 – 10 вида прилепи. В пещерата зимуват основно големия и малкия подковонос, рядко и други видове.
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.
