Ялта

From Wikipedia, the free encyclopedia

Ялта
Remove ads

Я̀лта (на украински: Ялта, на руски: Ялта, на кримскотатарски: Yalta) е град, разположен на Кримския полуостров.

Бързи факти Страна, Авт. република ...

След анексирането на полуострова от страна на Русия през 2014 година, градът де факто е част от Република Крим в рамките на Южния федерален окръг. Повечето държави от ООН, включително България, обаче приемат територията на Крим за незаконно окупирана от Русия[1] и за тях градът официално остава част от Автономна република Крим в състава на Украйна.

Населението на града е 77 003 души към 2015 година.[2]

Той е черноморски курорт. Известен е с историческата Ялтенска конференция, състояла се с участието на тогавашните световни политически лидери Франклин Рузвелт, Уинстън Чърчил и Йосиф Сталин. В града се е намирала резиденция на Сталин.

Remove ads

История

Thumb
Ялта, 1869 г.
Thumb
Ялтенската конференция, 1945 г.

Селището е споменато като Джалита за пръв път през 1154 г. от арабския пътешественик Мохамед Ал-Идриси. През 14 – 15 век е под властта на княжество Теодоро, а по-късно преминава под властта на Генуа.[3] От 1475 до 1774 г. влиза в състава на Османската империя. В този период селището запада и към края на 18 век е малко рибарско селце. След присъединяването на Крим към Руската империя през 1783 г., селището започва да се развива, като земите около Ялта са раздадени на предприемачи за отглеждане на портокали, лимони и маслини. През 1838 г. Ялта получава статут на град. Развитието на града е благоприятствано от построяването на жп линията Лозовая – Севастопол през 1873 г.[4] Основата на курортния комплекс е положена през 20-те и 30-те години на 20 век.[3] По времето на Втората световна война градът е превзет от немците в периода 1941 – 1944 г.[4]

От 4 до 11 февруари 1945 г. в града се състои Ялтенската конференция, на която лидерите на трите най-големи съюзнически сили: Франклин Рузвелт, Уинстън Чърчил и Йосиф Сталин обсъждат решителния разгром на Третия райх, следвоенното бъдеще и деятелността на ООН.[4]

След войната Ялта продължава да се развива като курортен град.

Remove ads

Население

Thumb
Крайбрежната улица.
Население по години
1979[5]19871989[5]2001[5]2009[6]2011[6]20132015[2]
80 098 89 000 88 549 81 654 78 584 78 032 78 115 77 003

Етнически състав

Населението на Ялта към 2001 г. е представено от: 67% руснаци, 27% украинци, 2% беларуси, 1% кримски татари и други.

Климат

Ялта има влажен субтропичен климат, граничещ със средиземноморски. Средната годишна температура е 13,2 °C, средната влажност на въздуха е 70%, а средното количество годишни валежи е около 613 mm.[7]

Повече информация Климатични данни за Ялта, Месеци ...
Remove ads

Икономика

Thumb
Пристанище Ялта.

95% от промишлеността на града е свързана с хранително-вкусовата промишленост, като от нея близо 42% се дължат на винопроизводството, а 19% на риболова.[8] Поради благоприятния климат на региона е развито селското стопанство. Отглеждат се тютюн, грозде, праскови, дюли, бадеми, лавандула и други култури. Произвеждат се различни сортове вино. В града също така е силно развит туризмът, като повечето летовници идват от бившите социалистически републики.

Транспорт

Поради неравния терен, градът не разполага нито с жп гара, нито с летище. Има морско пристанище и автогара.

Remove ads

Други

На Ялта е наречена улица в квартал „Люлин“ в София (Карта).

Побратимени градове

Източници

Външни препратки

Loading related searches...

Wikiwand - on

Seamless Wikipedia browsing. On steroids.

Remove ads