Клинописното писмо или – както по-често се нарича за краткост – клинописът е първата система от писмени знаци, която е била в състояние да предава еднозначно езиково съдържание. От логографска писменост, следвайки принципа на „акрофонията“, клинописът се превръща в предимно силабична (сричкова) система, като към нея се добавят и детерминативи. Клинописът е създаден от шумерите около 4000 – 3500 години пр. Хр.. Той възниква като система от пиктограми, които с течение на времето бивали опростявани, стилизирани и в крайна сметка превърнати в абстрактни знаци, за да придобие характерната за него клиновидна форма, от която идва и съвременното название „клинопис“: базисните елементи, съставляващи клинописните знаци, наподобяват хоризонтални, вертикални и коси клинчета. Тази форма е пряк резултат от метода на писане върху глина с остър инструмент. За разлика от египетските йероглифи, изписвани върху папирус или гравирани върху камък, тук се използват глинени плочки, върху които се пише чрез натиск с тръстикова пръчица (стилус), дълга около 20 см. с един остър край и триъгълен профил.