Многоезичност е термин в езикознанието, означаващ едновременното използване на два, три (триезичност) или повече езици от една държава, народ или отделна личност. Това може да се отнася за три напълно различни явления:Многоезичност на личностно ниво (полиглотия) – отнася се за хора, които могат да общуват на повече от един език. Езиците могат да бъдат научени директно в ранна възраст или по-късно чрез някаква форма на целенасочено обучение. Многоезичност на общностно ниво – отнася се за цели общности, в които е разпространена първата форма на многоезичност. Типичен пример е Индия, където английският се използва в общуването между различните етнически групи, а в рамките на групата се използва нейният език. Многоезичност на интерактивно ниво – отнася се за използването на повече от един език в един и същ разговор. Това може да става чрез смяна на езика по време на разговор. Друг пример, обикновено при близки езици, е случаят, в който всеки от участниците говори на своя език, който е разбираем, но не се говори добре, от другите.