Алберто Аскари

Алберто Аскари (на италиански: Alberto Ascari) e италиански пилот, двукратен световен шампион от Формула 1. Роден е на 13 юли 1918 година в Милано, Италия. Негов баща е знаменитият пилот от 1920-те години Антонио Аскари. Загива на пистата Монца, Италия на 26 май 1955 година.

Алберто Аскари
Роден	13 юли 1918 г. Милано, Италия
Починал	26 май 1955 г. (36 г.) Монца, Италия
Националност	Италия
Кариера
Активност	1950 – 1955
Отбори	Ферари Мазерати Ланчия
Състезания	33 (32)
Шампион	2 – 1952, 1953
Победи	13
Подиуми	17
Точки	107.64
Първи позиции	14
НБО	12
Първи старт	1950 ГН Монако
Първа победа	1951 ГН Германия
Последна победа	1953 ГН Швейцария
Последен старт	1955 ГН Монако
Алберто Аскари в Общомедия

Биография

Още от най-ранна възраст се запалва по автомобилните спортове и дори след смъртта на баща му на 26 юли 1925 г., прекарва повечето време в автоработилниците и около автомобилите, отколкото в училище.

За първи път в официалните протоколи за състезания с мотоциклети попада на 18-годишна възраст. На 20 години се състезава в 500-кубиковия клас в тима на „Бианки“. През 1940 година взима участие и автомобилно състезание, като най-доброто му класиране е 9-о място в Триполи, зад волана на „Мазерати-1500“.

Втората световна война забавя кариерата на Аскари, но след края ѝ той окончателно се разделя с мотогонките и се ориентира към автоспорта. Заема 2-ро място през 1947 година зад волана на „Чизиталия-046“ и скоро получава покана да се състезава в Гран При на Италия. В дебюта си се класира пети с „Мазерати“. Тогава Алберто се запознава с Луиджи Вилорези, който му помага да попадне в основния тим на „Мазерати“. Първото му състезание е на 28 септември 1947 година в Модена, където печели и първата си победа със своето „Мазерати-Спорт 2000“. През юни 1948 година в Гран При на Сан Ремо е обявен за първи пилот на тима. Това се случва след като само за два месеца прави фурор в автомобилния спорт, печелейки – Гран При на Пескара, класира се втори в Гран При на Великобритания и трети в Гран При на Франция с болида ("Мазерати-4С1-Т48). По настояване на своя приятел, опитния пилот Феличе Бонето, през 1949 година той напуска „Мазерати“ и сключва договор със стария семеен приятел на фамилия Аскари – Енцо Ферари. Същата година, под вещото ръководство на легендарния „Коммендаторе“ ярко изгрява неговият необикновен талант на пилот. Ферари 125 F1 е болидът, с който печели Гран При на Швейцария и Гран При на Европа на пистата в Монца, става трети в Белгия с новата модификация на болида „Ферари-166F2“.

Формула 1

През 1950 година стартира първият шампионат във Формула 1 по улиците на Монте Карло. По тогавашния вид на стартовата решетка, пилотите са наредени шахматно, като на първа редица са три болида, на втора – два, отново три, два и т.н. От първа позиция стартира Хуан Мануел Фанджо със своята Алфа Ромео, следван от втория болид на Алфа с пилот Нино Фарина, трети е Хосе Фройлан Гонсалес с „Мазерати“. Аскари е на седма позиция със своето „Ферари“. Следва един от най-страшните стартове във Формула 1, подобен на този в Белгия през 1998 година. На старта отпадат 10 от всичките 19 болида. Аскари завършва втори, на обиколка зад победителя Фанджо. Следва Гран При на САЩ, където не взима участие, отпада в швейцарското Гран При на пистата в Бремгартен поради повреда в маслената помпа, става пети на Спа в Гран При на Белгия. Поради повреда в двигателя Ferrari 4.5 V12 отпада в Гран При на Италия на пистата в Монца, и не стартира в Гран При на Франция, където е заместен от Питър Уайтхед. С набраните 11 точки се класира на пето място, а шампион става Нино Фарина.

1951 година се представя много добре, завършвайки на 6 точки от шампиона Фанджо.

Завършва втори на старта в Реймс за Гран При на Франция, печели в Германия и Италия и остава четвърти в Испания.

Най-високи резултати показва през 1952 и 1953 година, когато става световен шампион от Формула 1. С „Ферари 500“ печели 11 от 14 Гран При, като взима 9 поредни победи, печели 11 пол-позишъна и също толкова НБО. Паралелно с шампионата във Формула 1, участва още в няколко съревнования. Печели 12 победи в по-малки серии, печели „1000-те километра на Нюрбургринг“, с Ферари и с партньор – Нино Фарина, участва в Рали „Сестриере“ с Ланчия-Аурелия.

През 1954 година напуска Ферари и сключва договор с „Ланчия“. Целият сезон 1954 е пълен провал, като следват авария след авария, завършвайки на 25-а позиция с набрани 1,1 точки в световния шампионат.

Смърт

В началото на сезон 1955 в Гран При на Аржентина се класира втори в квалификацията. Удря се в оградата в 21-вата обиколка и отпада.

Следва Гран При на Монако на 22 май 1955 година. Отново е 2-ри на старта и отново след Хуан Мануел Фанджо. Стартира добре в дългото 100 обиколки състезание. В 80-ата обиколка, на излизане от тунела, излита от пистата и болидът се озовава в морето. Все пак Алберто се отървава със сътресение на мозъка, счупен нос и шок от преживяното.

На 26 май 1955 година, едва възстановил се от страшната катастрофа на пистата в Монако, тръгва към Монца, където Скудерия Ферари тества новия си болид. На този болид след седмица трябва да се състезава заедно с Еудженио Кастелоти в състезанието „Супер кортемаджоре“.

Въпреки че никога преди не е карал на дата 26 (деня, в който загива баща му), не устоява на изкушението да пробва чудесната машина и сяда зад волана. Махайки весело с ръка на присъстващите, Алберто излиза на пистата. Когато напуска бокса, механиците споменават за страховете му, свързани с тази дата и изказват учудването си, че е решил да кара в този ден. Аскари така и не се завръща. Откриват колата преобърната на завоя Curva del Vialone, където днес се намира S-образният завой, носещ неговото име. Алберто вече бил мъртъв. Така и не е установена причината за инцидента.

Източници

• Алберто Аскари, профил в ESPN F1 // Архивиран от оригинала на 2013-12-24. Посетен на 22 декември 2013.