руски композитор From Wikipedia, the free encyclopedia
Александър Порфѝриевич Бородѝн (на руски: Александр Порфирьевич Бородин) е руски композитор от Могъщата петорка, музикант-инструменталист (пианист, виолончелист, флейтист), както и медик (доктор по медицина, професор, академик на Медико-хирургическата академия и ръководител на химическата ѝ лаборатория) и химик.
Александър Бородин Александр Порфирьевич Бородин | |
руски композитор | |
Портрет на Бородин от 1865 г. | |
Роден |
31 октомври 1833 г. (стар стил)
|
---|---|
Починал | 15 февруари 1887 г. (стар стил)
|
Погребан | Тихвинско гробище, Санкт Петербург, Русия |
Учил в | Санктпетербургски държавен университет Хайделбергски университет |
Музикална кариера | |
Стил | руски романтизъм |
Инструменти | пиано,[1] флейта,[1] виолончело[1] |
Активност | 1847 – 1887 |
Участник в | „Могъщата петорка“ |
Свързани изпълнители | „Могъщата петорка“ |
Влияния | Милий Балакирев |
Семейство | |
Уебсайт | |
Александър Бородин в Общомедия |
Пише няколко музикални произведения на историческа тематика. Твърди се, че целта му е да разкрие в произведенията си драматичната история на руския народ. Не е професионален музикант и музикалните му творби носят печата на самобитен майстор, еднакво силен в симфонията, операта, камерната музика и соловата песен.
Написал е 3 симфонии, от които втората е известната „Богатирска симфония“ и една симфонична картина „Из степите на Средна Азия“. През 1869 година започва работа над операта Княз Игор, която не успява да завърши приживе, а е завършена от Николай Римски-Корсаков и Александър Глазунов. В операта се изпълняват известните „Половецки танци“. „Княз Игор“ прозвучава за първи път на сцена едва през 1890 година.
Бородин е роден на 12 ноември 1833 година в Петербург като извънбрачно дете на 62-годишния грузински княз Лука Гедеванишвили и 25-годишната Евдокия (Авдотя) Константиновна Антонова, но е записан като син на неговия крепостен слуга Порфирий Ионович Бородин и жена му Татяна Григориевна[2]. От малък проявява многостранни интереси. Особен интерес проявява към естествените науки – химия, литература и музика. Също така свири на виолончело, пиано и флейта. Чете много. От 1850 до 1856 година учи в медицинско-хирургическата академия. По време на обучението си той не прекъсва музикалните си занимания. През 1858 г. получава научна степен доктор по медицина в тази академия.[3] Особено значение за научното и музикалното му израстване има 3-годишното му пребиваване в чужбина – Хайделберг и Пиза. Годината на завръщане в родината му носи успех не само като учен, но и като композитор.
Бородин е един от най-бележитите композитори на руската класика. Бил е член на Балакиревия кръжок, по-известен като Могъщата петорка. Независимо от това, че е учен химик, той намира време да твори редом с Мусогорски и Римски-Корсаков, които оформят нова епоха в руската класика. Произведенията му не са много – около 20, включително и песни. Творчеството му обаче се измерва не по количество, а по качество.
Умира на 27 февруари 1887 г. в Петербург.[3] Погребан е в Тихвинското гробище.
В своята професия Бородин се радва на голямо уважение, по-специално се отбелязва работата му върху алдехидите.[4] Между 1859 и 1862 г. Бородин кара постдокторат в Хайделберг. Тогава работи в лабораторията на Емил Ерленмайер върху бензенови производни. Също така работи известно време в Пиза върху органични халогени. Един експеримент, публикуван през 1862 г., описва първата нуклеофилна субституция на хлор от флуор в бензоил хлорид.[5] Подобна реакция, известна на Запад като реакция на Хунсдикер, публикувана през 1939 г., е наричана в Съветския съюз Бородинова реакция. През 1862 г. той се завръща в Медицинско-хирургическата академия, като поема професорско място в Химическия факултет, където работи върху самокондензация на малки алдехиди. Той публикува статии през 1864 и 1869 г., и в тази област той се оказва конкурент на Фридрих Август Кекуле. На Бородин се приписва откриването на алдоловата реакция,[6][7] съвместно с Адолф Вурц[8][9][10].
През 1872 г. той докладва пред Руското химическо общество откриването на нов вторичен продукт в алдехидни реакции с алкохолоподобни свойства, и отбеляза прилики със съединения, обсъждани вече в публикациите на Вурц от същата година. Той публикува последната си цяла статия през 1875 г. върху реакции на амиди и съответните методи за идентифициране на карбамид в животинска урина. Негов наследник във Факултета по химия в Медицинско-хирургическата академия е неговият зет и колега химик, Александър Павлович Дианин.
Бородин е естествено надарен музикант с познания като инструменталист на виолончело, пиано и флейта. Той се занимава с музикалното си образование успоредно със следването си по химия. През 1858 г. става член на Балакиревия кръжок. С първата си симфония става световноизвестен като композитор. Създава превъзходни песни като „Море“, „Фалшивата нота“, „Спящата княгиня“. През 1869 г. започва работа над две симфонии. Първата се казва „Завършена“, а втората е наречена сполучливо от Владимир Стасов „Богатирска“. През същата 1869 г. започва работа и над операта „Княз Игор“, над която работи до края на живота си. Това е една от най-значимите опери на руската класика.[3] Междувременно той създава и други произведения, по-известни от които са Струнен квартет №1 и Струнен квартет №2, а през 1880 г. – „В степите на Средна Азия“. Бородин е един от руските композитори, радващ се на популярност в чужбина. След представянето на „Богатирската симфония“ във Франция той е наречен велик симфонист.
(Заглавията са дадени в оригинал на руски език)
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.