Ан дьо Стал
From Wikipedia, the free encyclopedia
Ан дьо Стал (на френски: Anne Louise Germaine de Staël, Ан Луиз Жермен дьо Стал), известна просто като мадам дьо Стал, е именита писателка от френски и швейцарски произход, представителка на либералното течение във френския романтизъм и отявлен опонент на Наполеон.
Ан дьо Стал Anne Louise Germaine de Staël | |
френска писателка | |
Родена | |
---|---|
Починала | |
Погребана | Швейцария |
Националност | Франция |
Работила | писател |
Литература | |
Жанрове | роман, есе |
Течение | Романтизъм |
Известни творби | Делфин (1802) За Германия (1810) |
Семейство | |
Баща | Жак Некер |
Съпруг | Ерик Магнус дьо Стал-Холщайн (бр. 1786 – 1802, до смъртта му) Албер Жан Мишел де Рока (1811 – 1817, до смъртта на Дьо Стал) |
Партньор | Бенжамен Констан Шарл Морис дьо Талейран |
Подпис | |
Ан дьо Стал в Общомедия |
Тя е дъщеря на Жак Некер – френски финансист и министър на Луи XVI (1732 – 1804) и швейцарката Сюзан Кюршо. Омъжва се за Ерик Магнус, барон дьо Стал-Холщайн, посланик на Швеция в Париж.
В началото на Революцията създава известен литературен салон в Париж, където се събират политици, писатели и учени. По-късно мадам дьо Стал емигрира в Швейцария, където през 1794 г. се запознава с политика Бенжамен Констан дьо Рьобек (1767 – 1830). Двамата пътуват заедно из цяла Европа. Завръща се във Франция едва след падането на Наполеон, който я обрича на изгнание заради политическите ѝ пристрастия. Авторка е на романите„Делфин“ (1802), „Корин“ (1807) и на трудовете „За влиянието на страстите върху индивидите и нациите“ (1796), „За литературата, разглеждана във взаимоотношенията ѝ с обществените институции“ (1800), „За Германия“ (1810).