Артикула̀ция (на латински: articulatio – разчленено) в музиката е начинът, по който се изпълняват тоновете, например: легато (свързано) или стакато (разделено) в най-различни степени и оттенък.
- Вижте пояснителната страница за други значения на Артикулация.
Същност
Способите и спецификата при различните музикални инструменти са твърде разнообразни в зависимост от звукоизвличането. Свързани са примерно с движението на ръката (рамото, лакътя, китката); удара на пръстите и вдигането им (пианото и клавишните); движението на лъка или плектрума (струнните инструменти); при духовите инструменти с движението на езика, с който, чрез мислено изговаряне на различни срички при свирене, се отваря или прекъсва въздушната струя; при пеенето се използват органите на речта. Артикулацита допринася изключително много за разнообразието и обогатяването на тона, като изразно средство, а също и за стиловото фразиране при художествено изпълнение.
Видове артикулации в музиката
Артикулацията се отбелязва в нотния текст със специални знаци, носещи наименованията:
- легато – указва, че нотите трябва да бъдат изпълнени полегато и свързано
- стакато – изпълнява нотите със съкратена продължжителност (без да се ускорява темпото)
- тенуто – указва мястото, където трябва да се акцентира с провлачване продължителността на изпълнение или увеличаване на силата
- маркато – указва засилено изпълнение за нота, акорд или пасаж
- глисандо – плавен преход от един тон към друг
- портато
- портаменто
Източници
- Музикален терминологичен речник, издателство „Наука и изкуство“ 1969 г.
Wikiwand in your browser!
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.
