Байкало-Амурска магистрала

Байка̀ло-Аму̀рската магистрала (БАМ) е железопътна линия в Източен Сибир и Далечния изток на Русия.

Байкало-Амурска магистрала Байкало-Амурская магистраль
Информация
Пусната	1938 г.
Дължина	4324
Електрификация	25 кV, 50 Hz
Карта
Байкало-Амурска магистрала в Общомедия

Съветска пощенска марка с БАМ, 1975 г.

БАМ е една от най-големите железопътни магистрали в света – дълга е 4 324 km. Основният път от Тайшет до Советская Гаван се строи с големи прекъсвания от 1938 до 1984 г. Строителството на централната част на жп линията, извършило се в сложни геологични и климатични условия, трае над 12 години, а един от най-сложните участъци – Северомуйският тунел, е въведен в постоянна експлоатация едва през 2003 г. БАМ е източната част на „Великата северна жп линия“ – съветски проект от 1928 г. Поради тежкия терен, неблагоприятните климатични условия, продължителността и разходите, съветският премиер Леонид Брежнев определя БAM като „строителния проект на века.“^[1]

БАМ е по-къса от Транссиб с почти 500 km в участъка от Тайшет до морското пристанище Ванино. Обемът на товарооборота през 2014 г. е около 211 млрд. тонкилометра.

Понастоящем БАМ работи на границата на пропускателната си способност^[2][3]. Провежда се модернизация на магистралата с цел да се увеличи товаропотокът двойно – до 50 млн. тона годишно^[4].

Интересни факти

• Една от задачите, решени със строительството на БАМ е осигуряването на надеждна връзка с далекоизточните райони на СССР, в случай че Китай (при военен конфликт) завладее източния участък от Транссиб, разположен практически до самата граница.
• В чест на БАМ е наречен астероидът (2031) БАМ, открит в Главния астероиден пояс през 1969 г. от сътрудник на Кримската обсерватория.
• За строителството на БАМ на ФРГ са поръчани (по т. нар. Delta-Projekt) около 10 хил. самосвала и товарни камиона от марката Deutz (модел Magirus-Deutz 232 D 19) с дизелови двигатели с въздушно охлаждане. Доставките са изпълнени през 1975 – 1976 г. Някои от тези машини работят и до днес в Сибир и Далечния изток на Русия.

Източници

1. Brown, Dale M. and Mann, Martin, editors. Library of Nations: The Soviet Union. 1985. Time Life Books. Alexandria, Virginia. ISBN 0-8094-5327-4
2. Мария Малиновская. „БАМ и Транссиб работают на пределе пропускной способности“ // Евразийский коммуникационный центр, 2015-05-05. Архивиран от оригинала на 2016-11-17. Посетен на 2015-12-27.
3. Дмитрий Макаров. БАМу повысят пропускную способность // Вести.ру, 2014-06-22. Посетен на 2015-12-27.
4. Антон Вебер. „БАМ – это не только железнодорожный проект“ // Эксперт, 2015-05-18. Архивиран от оригинала на 2015-07-01. Посетен на 2015-12-27.

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Байкало-Амурская магистраль“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​