![cover image](https://wikiwandv2-19431.kxcdn.com/_next/image?url=https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/1/1c/%25D0%2591%25D0%25BE%25D1%2580%25D0%25B8%25D0%25BB%25D0%25BE%25D0%25B2_%25D0%25A1%25D0%25B8%25D0%25BD%25D0%25BE%25D0%25B4%25D0%25B8%25D0%25BA.png/640px-%25D0%2591%25D0%25BE%25D1%2580%25D0%25B8%25D0%25BB%25D0%25BE%25D0%25B2_%25D0%25A1%25D0%25B8%25D0%25BD%25D0%25BE%25D0%25B4%25D0%25B8%25D0%25BA.png&w=640&q=50)
Борилов синодик
From Wikipedia, the free encyclopedia
Борѝлов синодик („Синодик, който се чете в първата неделя на Великия пост“) е среднобългарско книжовно произведение от началото на XIII век. Той е важен извор за историята на Второто българско царство.
Борилов синодик | |
![]() | |
Автор | неизв. книжовници от Второ Българско Царство |
---|---|
Създаване | XIII век |
Първо издание | 1211 г. |
Оригинален език | Среднобългарски |
Създаден е във връзка със събора срещу богомилите, свикан от цар Борил през 1211 г. Тогава по царско нареждане е преведен на български език гръцкият Синодик от 843 г., съдържащ опровержения и анатеми срещу различни по-стари ереси, разпространени във Византия.[1] Към превода е прибавена отделна глава, в която се излагат и проклинат схващанията на богомилите.[2]
По-късно Бориловият синодик е допълнен с разказ за възстановяването на Търновската патриаршия през 1235 г. и с поменик на български царе, царици, патриарси, митрополити и боляри.[3] След падането на Търново (1393 г.) той е пренесен и разпространяван в Сърбия, Молдавия и Русия, където по негов образец са съставени местни синодици.
Най-ранният запазен препис на Синодика датира от края на XIV век. Намерен е в Търново от Николай Палаузов, а сега се пази в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ под № 289.[4] Тази библиотека притежава и втори, по-късен препис (№ 432), направен през XVI век и открит от Марин Дринов.
Някои текстове в Палаузовия ръкопис на синодика са съпроводени от музикални знаци.[5]
На 3 ноември 2017 г. Бориловият синодик е включен в Международния регистър на ЮНЕСКО „Паметта на света“.[6]