Булаирският бой се провежда на 8 февруари (26 януари стар стил) 1913 г. между българската Седма пехотна рилска дивизия под командването на генерал-майор Георги Тодоров и османските дивизии „Мюретеби“ и 27-а пехотна под командването на Али Фетхи Окяр, образуващи 10-и турски корпус. Боят се води в района на Булаир и старата крепост Цимпе, станала отправна точка за османското нахлуване в Европа. Той завършва с победа за България, превръщайки се в символичен реванш за османските нашествия и завоевания на Балканите. В негова чест е написан маршът „Булаир“.
Quick Facts Информация, Период ...
Бой при Булаир |
|
Булаир, 26 януари 1913 г. |
|
Период | 26 януари 1913 г.* |
---|
Място | Булаир, Османска империя |
---|
Резултат | Победа за България |
---|
|
|
|
|
|
37 355 души 21 табора 1 ескадрон 12 катречници 78 оръдия | ок. 10 000 души 13 дружини 3 ескадрона 24 картечници 36 оръдия |
|
|
6000 убити и 10 000 ранени[1] | 114 убити и 437 ранени[1] |
|
40.5263, 26.7948 |
Close