Вътрешна македонска революционна организация
From Wikipedia, the free encyclopedia
Вътрешната македонска революционна организация (ВМРО, изписване до 1945 година: Вѫтрешна македонска революционна организация) е националноосвободителна организация на българите в Македония.[1] Организацията е пряк наследник на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО) и е припозната от мнозинството македонци като тяхна освободителна организация.[2] ВМРО е възстановена от Тодор Александров,[3] след като Македония е повторно разделена между Сърбия, Гърция и България в края на Първата световна война. Институтите, структурата на революционните мрежи, четническите организации са пряко заимствани от старата организация, откъдето идват и мнозинството от дейците на ВМРО.[4] За основна цел тя си поставя придобиване на политическа автономия на Македония и обединението ѝ в една независима държава с преобладаващо българско население, със столица Солун[5] – теза, подкрепяна от правителството на Александър Малинов с оглед на политическата изолация и недоверие към България от страна на Великите сили.[6] Във връзка с това ВМРО изгражда базите си в България.
- Тази статия е за организацията от 1919 до 1934 година. За други значения вижте ВМРО (пояснение).
Вътрешна македонска революционна организация | |
Устав на ВМРО от 1928 година | |
Информация | |
---|---|
Акроними | ВМРО |
Тип | революционна организация |
Предшественик | Вътрешна македоно-одринска революционна организация |
Основатели | Тодор Александров, Александър Протогеров |
Основана | 20 декември 1919 г. |
Закрита | 14 юни 1934 г. |
Положение | несъществуваща |
Цел/фокус | Автономия за Македония и Одринско |
Езици | български |
Вътрешна македонска революционна организация в Общомедия |
В противовес на ВМРО, федералистите и крайно левите дейци на ВМОРО създават редица организации, чиято цел е да изместят ВМРО като главен двигател на македонското революционно движение с идеи за автономия на Македония в рамките на Балканска федерация.[7] Те се поставят в услуга на Гърция, Кралство Югославия, СССР и Коминтерна.[8] За да продължи революционната дейност в новите условия, ВМРО се включва в политическите борби в България, а същевременно обособява Пиринска Македония за своя „държава в държавата“ чрез Спомагателната организация на ВМРО.[4] Дейци на ВМРО се поставят в услуга на отделни партии, като извършват редица политически убийства,[9] в това число – и на министър-председателя Александър Стамболийски;[10] влизат в задочни конфликти с български правителства и участват косвено в Деветоюнския преврат, а също и в потушаването на Септемврийското въстание в Пиринска Македония.[11] В резултат ВМРО за врагове печели земеделците, комунистите, федералистите, народняците, а звенарите по-късно забраняват ВМРО. След обявяването на прокомунистическия Майски манифест ВМРО губи част от доверието към себе си в България и Западна Европа[12] и търпи разцепление в собствените си редици,[13] вследствие на което ръководителят ѝ Тодор Александров е убит.[14]
Новият ѝ лидер Иван (Ванче) Михайлов предприема крути мерки по унищожението на всички фракционистки крила в македонското революционно движение.[15] До забраната на ВМРО през 1934 година организацията е постоянно разкъсвана от междуособици и братоубийствени борби.[16] В резултат организацията измества основната си дейност от неконвенционална борба с въоръжени чети към изолирани терористични актове,[17] най-важният сред които е убийството на югославския крал Александър I Караджорджевич.[18] Атентатът е извършен с помощта на хърватската революционна и терористична организация Усташа,[19] с подкрепата на Унгария[20] и фашистка Италия,[21] остават съмнения за участието и на нацистка Германия[22] – радетели за промяна на статуквото, наложено от Версайската система от мирни договори след края на Първата световна война.[23] Правителството на Кимон Георгиев забранява ВМРО след Деветнадесетомайския преврат, но част от дейците ѝ продължават нелегалната си дейност дори след края на Втората световна война.[24]
Оценките за ВМРО като цяло са много и крайно противоречиви. След демократичните промени в България и Северна Македония се създават редица организации ВМРО, считащи се за наследници на историческата организация. Сред тях са ВМРО-БНД, ВМРО-ДПМНЕ, ВМРО-НП и други.