Владетелят
From Wikipedia, the free encyclopedia
„Владетелят“ (на италиански: Il Principe, издавана на български и като „Князът“ или „Принцът“) е най-известното произведение на ренесансовия мислител, философ и дипломат Николо Макиавели.
Владетелят | |
Il principe | |
Автор | Николо Макиавели |
---|---|
Създаден | 1513 г. Италия |
Първо издание | 1532 г. |
Оригинален език | италиански |
Вид | политическа философия |
Владетелят в Общомедия |
Създадена през 1513 г., книгата е публикувана посмъртно през 1532 г. Авторът я посвещава на влиятелното флорентинско семейство Медичи, чието благоволение Макиавели се опитва да спечели чрез нея.
Смята се за едно от първите – ако не и първото изобщо – произведения на политическата философия. В книгата с неприкрита яснота, граничеща с цинизъм, са анализирани механизмите на власт (завладяване, укрепване, задържане на властта и т.н.). Едно от главните действащи лица, които са описани в книгата, е Чезаре Борджия.
Интерпретацията на „Владетелят“ води до появата на т.нар. макиавелизъм и антимакиавелизъм.
„Владетелят“ отчасти се възприема като един от първите трудове на модерната философия, по-конкретно модерната политическа философия, в която ефикасната истина се смята за по-важна от който и да е абстрактен идеал. Трудът също така се намира в директен конфликт с доминиращите Католическа и схоластична доктрина относно начина, по който да се разглеждат политиката и етиката.