Движение на необвързаните държави
From Wikipedia, the free encyclopedia
Движение на необвързаните страни (на английски: Non-Aligned Movement) е международна организация от държави, които не са членки на военни блокове (НАТО, Варшавски договор, СЕНТО, СЕАТО, АНЗЮС и т.н.). Към 2012 г. организацията наброява 120 члена и 17 държави със статут на наблюдатели.[2]
Движение на необвързаните държави | |
Членове Наблюдатели | |
Информация | |
---|---|
Основана | 1961 г. в Белград, Югославия |
Седалище | Ню Йорк, САЩ |
Членове | 120 държави членки 17 държави наблюдатели |
Сайт | csstc.org |
Главен орган | Конференция на държавните или правителствени ръководители на необвързаните страни[1] |
Движение на необвързаните държави в Общомедия |
Организацията е основана през 1961 г. в Белград, и е до голяма степен създание на югославския президент Йосип Броз Тито, първият министър-председател на Индия – Джавахарлал Неру, вторият президент на Египет – Гамал Абдел Насър, първият президент на Гана – Кваме Нкрума и първият президент на Индонезия – Сукарно. Всичките петима лидери са представители на политически течения, които не са обвързани нито със Западния блок, нито с Източния по времето на Студената война.
В своя реч от 1979 г. Фидел Кастро заявява, че целта на организацията е да гарантира „националната независимост, суверенитет, териториалния интегритет и сигурността на необвързаните държави“ в тяхната „борба срещу империализма, колониализма, неоколониализма, расизма и всички форми на чужда агресия, окупация, доминация, вмешателство или хегемония, както и срещу великите сили и блоковата политика“.[3][4] Държавите-членове на Движението на необвързаните представляват почти 2/3 от членовете на ООН и 55% от световното население. Членове на организацията са държави, считани като „развиващи се“ или като част от Третия свят.[5]
Членове на организацията през годините са били държави като Югославия, Аржентина, Народна организация на Югозападна Африка, Кипър и Малта. Въпреки че голяма част от членовете на движението малко или повече са били близки с някоя от великите сили, движението успява да запази целостта си по време на Студената война. Някои членове са имали сериозни конфликти помежду си (войните между Индия и Пакистан, и Иран и Ирак). А когато избухва войната в Афганистан, организацията е на прага на разпад заради вътрешни противоречия между членовете. Близките до Съветския съюз държави подкрепят инвазията, докато други членове (основно мюсюлмански държави) я отхвърлят.
Тъй като Движението на необвързаните страни се ражда като контрапункт на Студената война,[6] след края на блоковото разделение на света в края на 80-те, организацията започва да търси нов смисъл на съществуването си. След разпада на една от държавите-основатели – Югославия, нейното членство е прекратено през 1992 г. след редовна среща на министрите, проведена в Ню Йорк по време на годишната сесия на Общото събрание на ООН.[7] Държавите-наследници на Югославия проявяват малък интерес към членство в движението, въпреки че някои от тях получават статут на наблюдатели. През 2004 г. след като Кипър и Малта прекратяват членството си в движението и се присъединяват към ЕС, Беларус остава единственият член на Движението на необвързаните в Европа. Последните държави, които са приети в движението са Азербайджан и Фиджи, които влизат през 2011 г. През 1995 г. и 1998 г. молбите за членство на Босна и Херцеговина и Коста Рика са отхвърлени.[8]
Между 26 и 31 август 2012 г. в Техеран се провежда 16-о събрание на Движението на необвързаните. Според агенция „Мер Нюз“, присъстват представители на повече от 150 държави.[9] Участие вземат 27 президента, двама крале, 7 министър-председателя, 9 вицепрезидента и двама председатели на парламенти[10][11] По време на събранието Иран заема председателското място от Египет за периода 2012 – 2015 г.[11] Планирано е следващата среща на върха на движението да бъде в Каракас, Венецуела през 2015 г., но тя се провежда през 2014 г. в столицата на Алжир – Алжир.