From Wikipedia, the free encyclopedia
Джовани Миани (на италиански: Giovanni Miani) е италиански пътешественик, изследовател на Африка.
Джовани Миани Giovanni Miani | |
италиански изследовател | |
Роден | |
---|---|
Починал | |
Националност | Италия |
Джовани Миани в Общомедия |
Роден е на 17 март 1810 година в Ровиго, провинция Падуа, Италия. Първоначално се занимава със земеделие, но след това завършва висше образование със специалност география и става преподавател. По-късно се отдава на научна дейност. По това време родния му край е в пределите на Австрия и след поражението на въстанието от 1848 г. е принуден да напусне пределите на страната. Живее в Атина, Измир и други градове, за да стигне през 1856 г. до Египет.
Същата година заминава за Судан, където провежда три експедиции за търсене изворите на Нил и една в междуречието Нил-Конго.
В края на 1856 г., Миани плава нагоре по река Бели Нил до Гондокоро ( ). На базата на своите лични наблюдения и по събрани много неточни сведения за изворите на реката, през 1857 г. в Париж публикува хипотетична „Нова карта на басейна на Нил, показваща общия произход на тази река с реките Зангвебар“. Въпреки че картата е посрещната със законен скептицизъм от европейската географска общественост, тя все пак е повод да се обърне по-голямо внимание на Миани и спомага за спонсориране на нова експедиция възглавявана от него с цел намиране изворите на Нил.
Организирането на нова експедиция му се отдава през 1859 г. със средства на френското и египетското правителство. Скоро след пристигането на участниците в Хартум, експедицията се разпада. Участниците французи не се погаждат със своя началник италианец и отказват да го съпровождат по-нататък. Въпреки това Миани решава на свой риск да продължи пътешествието си. По това време от Хартум нагоре по реката се отправя малтийският роботърговец Андреа Дебоно и заедно с него през януари 1860 Миани се добира до Гондокоро. Там Миани наема носачи и въоръжен конвой и през февруари тръгва на юг от Гондокоро, успоредно на Бели Нил в търсене на изворите на Нил, но достига само до Нимуле ( ), поради отказа на носачите да продължат на юг зариди страха от нападения на местните племена.
След като получава субсидия от египетското правителство, италианският пътешественик, през март 1871 г. тръгва на юг от Хартум. В Габа-Шаббиле той се присъединява към търговски керван, с който достига до река Роа (ляв приток на Джау), пресича междуречието Роа – Джау, а след това Джау – Тондж. Пресича изворната област на река Тондж и навлиза в басейна на Конго. В началото на февруари 1872 г. Миани и неговите спътници пресичат река Кибали (горното течение на Уеле) между устията на десните ѝ притоци – реките Дунгу и Дуру и след три месеца достигат до резиденцията на местния вожд Мунза на племето мангбету. Оттам продължават на югозапад и достигат до откритата от него река Бомоканди (ляв приток на Уеле). По това време Миани е вече тежко болен и при това се намира в пълна зависимост от съпровождащите го търговци, които определят продължителността на преходите и почивките, ръководейки се от своите търговски интереси без да се съобразяват със здравословното състояние на престарелия пътешественик. На обратния път спътниците му го изоставят на произвола на съдбата. Измъченият от болести и лишен от всякакви средства, нещастният италианец, едва се добира до резиденцията на Мунза, където умира през ноември 1872 година.
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.