Експериментално кино
From Wikipedia, the free encyclopedia
Експерименталният филм, или експерименталното кино включват набор от филмови стилове, доста различни от, а и често в опозиция на, практиките на масовото (мейнстрийм) комерсиално и документално кино. Този тип кино се описва също като „авангард“, или използваната в миналото категория „ъндърграунд“, въпреки че и двете имат и други нюанси. Експерименталният филм се характеризира често чрез отсъствието на линеарен наратив, използването на различни техники на абстракция (безфокус, рисуване или издраскване на повърхността на филма, остър монтаж), употребата на асинхронен звук или дори липса на какъвто и да е звук. Целта обикновено е да бъде поставен зрителят в по-активно и по-осмислено взаимоотношение с филма. През 1960-те, а и по-късно, много експериментални филми се ситуират в опозиция на мейнстрийм културата. Повечето такива филми са правени без или с много нисък бюджет, самофинансирани или субсидирани с малки грантове, с ограничен екип, а често и с екип от един човек – авторът.