Източник на правото
t,3 z3 Im3xz 3z5z cweAvz 3x, / From Wikipedia, the free encyclopedia
С доктриналния термин източници на правото се обозначават начините на формиране и изразяване на правните норми. Източниците на правото са основание за юридическата сила на правните норми. Ако правните норми се намират в признат от правна система източник на правото, то те са валидни.
Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: подреждане на видовете като неномериран списък, а също би могло да се неутрализира, като се посочи материалистическото и естественоправното понятие за източник на правото.. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
Позитивноправно определение за източник на правото гласи: „юридически факт, който според установения правен ред има за последица поставяне в действие на нови […] правни норми и/или изменение, отмяна, тълкуване или спиране действието на преди това влезли в сила […] норми“.[1]
Когато източникът на правото съдържа загубили юридическа сила правни норми, той е с исторически смисъл.
В материален смисъл източниците на правото се определят като факти от социалната действителност. Тези факти са причина или основание за приемане на определени правни норми. Така според марксистката доктрина източник на правото е волята на господстващата класа. Според позитивноправниците понятието „материален източник на правото“ обаче е социологично, а не правно.[2]
Във формален смисъл източниците на правото са актове и процедури, т.е. правни актове и прецеденти според възприетата правна система извън религиозното и обичайно право. Чрез тях правните норми, които се съдържат в източника, започват да имат юридическа сила.