Ирод Велики
From Wikipedia, the free encyclopedia
Ирод I Велики (на старогръцки: Ἡρῴδης), е от 37 пр.н.е. до 4 пр.н.е. цар на Юдея, Галилея, Самария и други територии. Той е поставен от Рим като проконсул. [1][2][3][4][5] Той става родоначалник на династията на Иродиадите.
Quick Facts Роден, Починал ...
Ирод Велики Ἡρῴδης | |
цар на Юдея | |
Роден |
около 74 г. пр.н.е.
|
---|---|
Починал | около 4 г. пр.н.е. (70 г.)
|
Погребан | Иродион, Витлеем, Държава Палестина |
Религия | Езичество юдаизъм |
Управление | |
Период | 37 – 4 пр.н.е. |
Предшественик | Антигон II Мататия |
Наследник | Иродова тетрархия |
Семейство | |
Род | Иродиади |
Баща | Антипатър Идумейски |
Майка | Кипрос |
Братя/сестри | Саломе I |
Съпруга | Мариамна Мариамна неизв. |
Деца | Ирод Антипа Антипатър (син на Ирод) Ирод Архелай Аристобул IV Александър |
Други роднини | Ирод Агрипа I (внук) |
Ирод Велики в Общомедия |
Close