Кара Богаз гьол

41.351931, 53.595231

Кара Богаз Гол е разположен на източния бряг на Каспийско море.

Кара Богаз Гол на картата на Туркменистан.

Кара Богаз Гол (на туркменски: Garabogazköl, букв. – „езерото на черния проток“; (на руски: Кара-Богаз-Гол) е залив-лагуна в източната част на Каспийско море, заемащ крайната северозападната част на Туркменистан. Отделен е от морето чрез дълъг около 60 km насип, прорязан с тесен (от 200 m до 1 km) едноименен проток с дължина към 2016 г. 7,5 km. Поради силното изпарение, площта на залива значително се изменя според сезона, но средно е около 12 хил.km². Максимална дълбочина 3,5 m. Нивото на водата в залива е с 4,5 m по ниско от нивото на Каспийско море, което обуславя постоянния приток на морска вода в залива със средна скорост до 1 m/s (в отделни случаи до 3 m/s). Разликата в нивата на залива и морето е причинена от удълбаването на протока и превръщането му в своеобразна „морска река“ с водопад с височина около 4 m. По този начин заливът ежегодно „поглъща“ около 10 – 12 km³ вода от Каспийско море, която непрекъснато се изпарява и по този начин нивото на залива остава винаги по-ниско от това на морето. Солеността на водата на Кара Богаз Гол е съвсем различна от тази в Каспийско море и е достигала в началото на 1980-те години до 310 ‰. Кара Богаз Гол дължи солеността си основно благодарение на високото съдържание на глауберова сол (мирабилит), отложена в дебел слой по дъното на залива.^[1]

Етимология

Кара Богаз Гол на тюркски означава „черно гърло“. Наподобяващият уста залив, непрестанно смуче от морските води. Заливът е всявал суеверен страх у номадите и моряците. В представата на хората е бил залив на смъртта и отровната вода.

Оловно-сивият залив е наричан още „море на бялото злато“, тъй като през зимата на бреговете му се кристализира мирабилит. Също така е едно от най-големите находища на този минерал.

Регулиране

Водите на Каспийско море текат през тесния пролив в Кара Богаз Гол.

Сателитна снимка на залива, септември 1995 г.

Малката дълбочина на съединяващия проток не позволява на солената вода на Кара Богаз Гол да се оттече в Каспийско море, а постъпващата вода напълно се изпарява в залива без никакъв обмен с основния водоем. По този начин лагуната оказва огромно влияние на водния и солен баланс на Каспийско море – всеки кубически километър морска вода внася в залива 13 – 15 млн. тона различни соли. Ежегодно в залива постъпват 8 – 10 кубически километра вода, при високи нива на водата в Каспийско море – до 25 кубически километра.

В периода от 1950-те до 1970-те години нивото на Каспийско море бързо намалява. Това съвпада със строителството на ВЕЦ на река Волга. За да се възпре този процес е взето решение да се прегради протока.

През 1980 г. е построена дига, отделяща Кара Богаз Гол от Каспийско море. Заливът започва да изсъхва и се превръща в солена пустиня. Но през това време нивото на Каспийско време започва неочаквано бързо да се увеличава. През 1984 г. за да осъществи регулиран отток и спасяване на залива е построено водопропускателно съоръжение.^[2] Пробитите в дигата отверстия за 11 тръби не дават нужния ефект – морето продължава да се пълни, а заливът се засушава постепенно. Затова през 1992 г. дигата е взривена.^[3] Протокът отново пропуска вода, а Кара Богаз Гол се възстановява още през 1990-те години. Все пак дигата успява да бъде в ущърб на промишления добив на мирабилит, защото докато тя все още съществува се появяват сухи ветрове, засипващи с пясъци находищата на мирабилит.

Соленост

Солеността на залива е около 300 – 350 gr/l, докато средната соленост на Каспийско море е 12,85 gr/l.^[4] Поради изключително високата си соленост, заливът е съизмерим с Мъртво море и няма морска растителност. Солните находища, натрупани на южния бряг са добивани от местното население от 1920-те години, но през 1930-те години индивидуалният добив спира и промишлеността се премества на северозапад до съвременния център близо до Гарабогаз. От 1950-те години до днес са изпомпвани подземни води от нива, по-ниски от самия залив, даващи по-ценни видове соли. През 1963 г. при Гарабогаз започва строежът на завод за производство на сол – целогодишно и независимо от естественото изпарение. Заводът е завършен през 1973 г.

Панорама на Кара Богаз Гол (ляво) и Каспийско море (дясно).

Източници

1. ((ru)) «Большая Советская Энциклопедия» – Кара-Богаз-Гол, т. 11, стр. 373
2. ((en)) Micklin, Philip P. Environmental Resources and Constraints in the Former Soviet Republics (1994). The National Council for Soviet and Eastern European Research. Page 9.
3. ((ru)) Описание Кара-Богаз-Гол Архив на оригинала от 2016-03-06 в Wayback Machine.
4. ((en)) Lake Basin Management Initiative – The Caspian Sea // 2004.

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Garabogazköl и страницата „Кара-Богаз-Гол“ в Уикипедия на английски и руски език. Оригиналните текстове, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за творби, създадени преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналните страници тук и тук, за да видите списъка на техните съавтори. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.