Кимон Георгиев
български политик / From Wikipedia, the free encyclopedia
Кимон Георгиев Стоянов е български офицер и политик.
- Тази статия е за българския политик. За дееца на ВМОРО вижте Кимон Георгиев (революционер).
Кимон Георгиев | |
български политик | |
Роден | Кимон Георгиев Стоянов
|
---|---|
Починал | 28 септември 1969 г. (87 г.)
|
Погребан | Централни софийски гробища, София, Република България |
Учил в | Национален военен университет |
Политика | |
Професия | офицер |
Партия | Демократически сговор (1923 – 1930) Звено (1930 – 1949) Отечествен фронт (1943 – 1969) |
24-ти министър-председател на България | |
19 май 1934 – 22 януари 1935 9 септември 1944 – 22 ноември 1946 | |
Народен представител в: XXI ОНС XXII ОНС XXVI ОНС VI ВНС I НС II НС III НС IV НС | |
Известен с | Деветнадесетомайски преврат Деветосептемврийски преврат |
Военна служба | |
Звание | полковник (в запаса генерал-полковник) |
Години | 1902 – 1919 |
Род войски | Българска армия |
Командвания | Шести пехотен търновски полк (1919) |
Войни | Балканска война Междусъюзническа война Първа световна война |
Битки | Битка при завоя на Черна |
Семейство | |
Съпруга | Веселина Родева (1904-1991) |
Деца | Мария, Корнелия |
Кимон Георгиев в Общомедия |
Роден през 1882 г. в Татар Пазарджик в семейство от средната класа, той става офицер в Българската армия. Проявява се по време на Балканската война, а по време на Първата световна война командва дружина в битката при завоя на Черна, където е тежко ранен и губи едното си око. През 1919 година, при съкращенията на армията след войната, се уволнява със звание подполковник.
Преминал в запаса, Кимон Георгиев се посвещава на политическа дейност, като остава близък до офицерската организация Военен съюз. Участва в Деветоюнския преврат през 1923 г. и е сред ръководителите на основания след него Демократически сговор, през 1926 – 1928 г. е министър на железниците, пощите и телеграфите в кабинета на Андрей Ляпчев. През 1927 г. оглавява Политическия кръг „Звено“, който постепенно се дистанцира от Демократическия сговор.
През 1934 г. „Звено“ и Военният съюз извършват Деветнадесетомайския преврат, след който Кимон Георгиев става министър-председател, но в началото на следващата година те са изолирани от управлението от действията на цар Борис III. През следващите години Георгиев се сближава с комунистите и се включва в основания през 1942 г. Отечествен фронт. Той е активен участник в Деветосептемврийския преврат през 1944 г., когато отново става министър-председател.
В годините на налагане на тоталитарния режим Кимон Георгиев демонстрира лоялност към Българската комунистическа партия и, макар и отстранен от премиерския пост през 1946 година, заема различни второстепенни политически постове до края на живота си. Умира през 1969 година във Варна.