Конституционна монархия
From Wikipedia, the free encyclopedia
Конституционна монархия (понякога и като конституционална монархия) е форма на управление, при която монархът действа като глава на държавата в параметрите на писана (тоест кодифицирана), неписана (некодифицирана) или смесена конституция. Различава се от абсолютната монархия по това, че абсолютният монарх служи като единствен източник на политическа власт в държавата и не е правно обвързан с каквато и да било конституция.
За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |
Конституционната монархия е форма на държавно управление, установено в конституционна система, която признава избран или наследствен монарх за държавен глава. Съвременните конституционни монархии обикновено осъществяват концепцията „разделение на властите“ (trias politica), при която монархът е или глава на изпълнителната власт, или има просто церемониална роля. За разлика от констутиционната монархия при абсолютна монархия монархът притежава цялата политическа власт и не е ограничен от конституцията.
Повечето конституционни монархии имат парламентарна система, при която монархът е държавен глава, а министър-председателят, чиято власт произтича пряко или непряко от избори, е глава на правителството.
Въпреки че сегашните конституционни монархии са предимно представителни демокрации (наричани „конституционни демократични монархии“), исторически това не винаги е било така. Имало е монархии, съществуващи заедно с конституции, които са били фашистки (или квазифашистки), като в Италия, Япония и Испания, или с военни диктатури, както е сега в Тайланд.