Конфуцианство
From Wikipedia, the free encyclopedia
Конфуцианството (китайски: 儒家) е етична и философска система, развита на базата на поученията на китайския философ Конфуций (Kǒng Fūzǐ или K'ung-fu-tzu, букв. „Учителят Кун“, 551 – 479 пр.н.е.). От религиозна гледна точка то има пантеон от богове, към които е причислен и Кундзъ (Конфуций). Практикува се жертвопринасянето. Значително място заема култът към прадедите и вярата в духове.
Конфуцианството става официална религия при император Хан Уди, когато Дун Джуншу предложил да се ликвидират другите учения и да направят всеобщ обект на почитане конфуцианството. Дун Джуншу съединил конфуцианското учение с учението за космическите сили Ин и Ян (дуаизъм) и петте първи елемента У-син.
Конфуцианството (жу дзя – школата на книжниците), също като и даоизма, се е зародило в Китай през VI - V век пр.н.е. Влиза в състава на Сан дзяо - една от трите главни религии в Китай. Философската система на конфуцианството е била създадена от Кундзъ (Конфуций).
Предшественици на конфуцианците са произлизали от потомствени чиновнически семейства, които в случай на загубване на официалната длъжност са ставали скитащи учители. Тези хора заработвали хляба си с преподаването на древните книги, станали впоследствие част от Тринадесетокнижието: Шадзин, Шудзин, Лидзи, а също и загубената по-късно Юедзин (Книга за музиката) Централно място в учението на Конфуций заема концепцията Жен (човечността) – идеалните отношения между хората в семейството, в обществото и в държавата. Основен принцип на тази концепция е „Това, което не желаеш да правят на теб, не го прави на другите“.
Особено място при Конфуций е заемала концепцията Сяо – синовната почтителност, уважаване на родителите и на по-възрастните въобще. Сяо е било смятано за основата на Жен и другите добродетели са най-ефективния метод за управление на страната.
Голямо значение се е придавало на Юе – музиката, като най-доброто средство за променяне на лошите нрави и обичаи, а също Ли - етикета – правилата за благопристойност, регулиращи поведението на човека в различните жизнени ситуации.
Една от основите на конфуцианството е учението джън мин (изправяне на имената), което изисквало от всеки човек твърдо да помни своето място в обществото.
Конфуцианството е получило признание едва след смъртта на Конфуций. След смъртта на Конфуций конфуцианството се разпаднало на следните школи:
- Мъндзъ
- Сюндзъ