Коран
From Wikipedia, the free encyclopedia
Коранът (от арабски: أَلْقُرآن, qur'ān – „четиво, лекция“) е свещената книга на исляма, съставена в писмен вид около 650 г. по време на халифа Осман ибн Афан.
- Тази статия е за свещената книга на исляма. За селото в Северна Италия вижте Корана (Италия).
Според ислямската традиция той е низпослан на части в продължение на 23 години на пророка Мохамед (570 – 632) от Аллах. Мохамед е бил на 40 г., когато в пещерата Хира, близо до свещения град Мека, чува за пръв път гласа на ангела Джибрил (Гавриил).
Коранът се състои от 114 сури (глави), подредени от дълги към кратки, които биват според мястото на откровението мекански и медински. Сурите са разделени на аяти. Някои сури, обикновено в началото си, съдържат аяти със скрит смисъл, наречени Хуруфу Мукатта.
За мюсюлманите Коранът съдържа словата на Аллах. Още от времето на Мохамед сурите от Корана се наизустяват,[1] а хората, наизустили целия Коран, носят почетната титла хафъз (хуфаз - пазител).[2]